Алфонсо изглеждаше облекчен да се отърве от съпругата и тъст си. Веднага щом излязохме от Бургос, той се оживи. Иначе беше свит младеж с блуждаещ поглед. Но ми се стори, че наблюдава всичко внимателно и го запомня добре, макар че се води от убеждението, че тези, които не се месят много-много в чуждите дела, живеят по-добре и по-дълго. Алфонсо беше хитър, но го криеше, в това бях сигурна.
Сега той се настани на капрата, а до Мадрид аз се возих вътре в каретата до Габриел. Мъжките дрехи и шпагата ми бяха скрити на дъното на сандъка и сега носех аметистовосиня кадифена рокля с нагъната якичка. Мразех ги тези якички. Но отсега нататък трябва да се представям за почтена и целомъдрена благородничка, така си мислех по пътя към градчето Медина дел Кампо.
Целомъдрена! Ахнах и се обърнах към Габриел.
— Но аз съм бременна! — възкликнах.
— Да, да. Няма нищо. Пак ли ви призля? След месец-два и гаденето ще премине.
— Не, не, нямам това предвид. В писмото на кралицата майка, което трябва да покажа на Филип II, преди той изобщо да ме приеме на аудиенция, съм госпожица. „Мадмоазел Мондидие“, така пише. Ще стане ясно, че не съм омъжена. А съвсем скоро вече няма да мога да крия бременността си. И когато разберат за положението ми, веднага ще ме изгонят! Ако не и по-лошо…
— Дявол да го вземе! — каза Габриел и впери притеснен поглед в мен. — Не бях се замисляла за това!
Въпреки тревогата й нямаше как да не се усмихна. Когато се замислеше за нещо, изражението на Габриел ставаше крайно умилително, свъсеното чело я караше да изглежда едновременно гневна и уязвима.
— Какво ще правим? — продължаваше тя. — Да се връщаме?
Замислих се. Франция не изглеждаше особено разумен избор, като се има предвид войната и фактът, че детето, което очаквах, беше от убития водач на хугенотите. Нямаше да съм добре дошла нито в католическия двор на Катерина, нито в лагера на хугенотите в Ла Рошел, където беше съпругата на Луи и където го беше наследил законно роденият му син.
Разбира се, оставаше възможността да се прибера при леля си, графиня Мари Карон, в Руан. Но за да стигна чак до Пикардия, трябваше да прекося най-неспокойните райони на Франция.
— Ще реша довечера — казах накрая. — Нека намерим къде да пренощуваме в Медина дел Кампо, както бяхме планирали, и ще го обмислим там.
В действителност Медина дел Кампо ни отклоняваше от пътя. Алфонсо беше предложил да минем през града, след като беше подочул, че трябва да си купувам нови дрехи.
В началото отхвърлих предложението му — можех да си купя платове и рокли и в Мадрид.
— Но по-голям пазар от този в Медина дел Кампо няма в цяла Испания, доня. Там има и платове, и вълна, и фина коприна. И банки, и огромен книжен пазар, и всичко, дето може да му се прииска на човек.
Книжният пазар беше причината да размисля. Но не го казах на Алфонсо, оставих го да си мисли, че ме интересуват дрехите. Във Франция трудно се намираха книга. Но в двора на Катерина бях в привилегирована позиция, нейната библиотека беше обширна и тя благосклонно ми беше позволила да взимам от книгите й, дори ме окуражаваше да чета, включително и книгите, забранени от Църквата. „Един владетел трябва да познава забраненото, за да може да забранява“, беше ми казала тя, когато ми даде творбите на Макиавели. „А Вие сте достатъчно мъдра, мадмоазел Мадлен, да понесете и забраненото знание.“
Заради баща си, Еркюл дьо Мондидие, от дете бях заобиколена с книги, а той ме насърчаваше да разширявам познанията си. Бях чела творбите на древните богослови и философи, бях изучавала математика и медицина, бях се задълбочила в забранени схващания за Слънцето, Земята и небесните тела. Винаги оставах смаяна при вида на нощното небе. Звездите бяха така безкрайно далече, че изглеждаха като недостижими, тайнствени накити насред тъмнина, по-дълбока от смъртта, отвъд границите на разума. И точно това се стремях да разбера. Дали нощното небе е доказателство, че Земята е в центъра на всичко, или пък Слънцето? Къде е краят на всички неща? Божиите небесни селения имат ли нещо общо с видимото небе? Не го вярвах, но познавах мнозина, които твърдяха тъкмо това.
Когато Алфонсо спомена книжния пазар в Медина дел Кампо, ме изпълни радост. Твърде много време беше минало, откакто не бях чела. Трябваше да направя нещо по въпроса.