Не й отговорих. Бях твърде увлечена, на дъното на количката бях забелязала необичайно откритие.
— Имате книги за алхимията? — казах аз, след като срещнах погледа на търговеца. — Това не е ли превод на творбите на Зосим Панополит?
Книжарят беше млад мъж с огнен поглед. Той ме изгледа подозрително и не беше трудно се досетя защо. Испанската инквизиция не се церемонеше с еретиците, а според мнозина границата между алхимията и черната магия беше твърде неясна и за подобни неща човек можеше да свърши на кладата. Ясно беше защо би предпочел да не се знае, че има такива книги.
— За лично ползване е — уверих го аз тихо. — Интересувам се от науката. Не беше ли точно Зосим, който се е опитал да си присвои заслугата за апарата на Мария Еврейката?
Търговецът омекна.
— Апарата на Мария… За керотакиса ли говорите, доня?
— Точно за него. Самата аз съм правила експерименти с керотакис. Искам да прочета още по въпроса. — Катерина Медичи се интересуваше от алхимия и ме беше запознала с тази материя.
Той кимна.
— Това тук е латинският превод на творбите на Зосим. Имам и една много рядка творба — „Opus Majus“ на Роджър Бейкън, в една от частите й Бейкън засяга и алхимията. Но ако знаете иврит, имам много богат компендиум, събрал почти всичкото знание по въпроса. Абул Касим, Абу Афла, Алемано, всичките са там…
— Наистина ли имате „Opus Majus“? Не само „Opus Majus“? Та това е легендарна творба! Ако цената ми хареса, с радост ще се сдобия с нея. За съжаление не знам иврит, затова компендиумът няма да ми е от полза.
Търговецът ми се стори разочарован. После разочарованието отново отстъпи на подозрение.
Може би защото и той беше покръстен евреин, който крие произхода си? Дали беше решил, че и аз съм еврейка? Но не ми приличаше на евреин. Все пак явно знаеше иврит и разбираше от алхимия.
Не е моя работа да съдя, казах си и купих творбите на Зосим и Роджър Бейкън срещу сума, от която Габриел подбели очи отчаяна. В крайна сметка самата аз се интересувах от алхимия, без да съм еврейка. Не гледах на алхимията като на еретизъм, а като на наука. Ако всичко на света е изградено от четирите основни стихии на Аристотел — земя, вода, огън и въздух, — тогава чрез експерименти с тях човек наистина би могъл един ден да създаде злато, в това не можеше да има съмнение. Съвсем друго нещо беше търсенето на еликсир на безсмъртието, който може да излекува всяка болест и да даде на човек вечен живот и вечна младост. Това вече звучеше като суеверие. Бях чувала, че в „Opus Majus“ на францисканския монах Роджър Бейкън пише и за еликсира на живота. Но и че Бейкън е бил истински учен и философ. Така че ми бяха интересни наблюденията и аргументите му.
Вечерта в стаята ни в странноприемницата помолих Габриел да ми намери перо и мастило. Макар че много ми се искаше да започна „Opus Majus“ веднага, трябваше първо да се опитам да поправя писмото от Катерина Медичи, така че да мина за госпожа, а не за госпожица.
Седнах пред лоената свещ, разгънах писмото и му хвърлих бърз поглед.
— Какъв късмет, че кралицата навсякъде е използвала съкращения! Ела да видиш, Габриел! Мисля, че ще стане.
Внимателно огледах местата, където Катерина беше употребила съкращението Mlle за „мадмоазел“. Трябваше просто да се поправи на Mme.
— Виж, двете букви L могат просто да се поправят на М, не мислиш ли?
Габриел не отговори. Изглеждаше смутена, което беше неприсъщо за нея.
— Какво има? Мислиш, че няма да стане ли?
— Сигурна съм, че ще стане, щом казвате. Просто… неудобно ми е, но… — Тя се поколеба. — Аз не мога да чета — каза накрая. — Разбира се, Вие през цялото време си мислехте, че мога.
Къде ми е бил умът? Единици бяха момичетата като Габриел, които се бяха учили да четат.
— Скъпа моя Габриел — казах аз нежно, — ни най-малко не трябва да ти е неудобно. Предлагам ти нещо — нека стигнем до Мадрид и се настаним, а след това почвам да те уча да четеш. Ако искаш, разбира се.
— Наистина ли ще го направите? О, искам, много искам! — Тя се разсмя и обичайната й веселост се върна. — Сега ще изтичам долу до кръчмата за една кана вино, какво ще кажете, мадмоазел Мадлен — пардон, мадам, — а междувременно Вие може да поправите писмото. И ще намеря Алфонсо да му кажа, че тръгваме утре сутрин. Или искате да разгледате града още? Така и не успяхме да купим платове и рокли днес.
— Ще останем още един ден — казах аз. — Ще ми се да видя още малко от този пазар. Кажи на Алфонсо, че стига да се погрижи за конете, утре също му давам почивен ден, за да бъде с близките си.