Хуан тайно познал неомъжената Мария по един не особено благочестив начин. И нещата се объркали. Мария де Мендоса забременяла. Скандалът бил прикрит, Мария била пратена в палата на принцеса Еболи под претекст, че е болна, и там родила дъщеря си. Това било миналата година. Но с раждането на детето всичко излязло наяве. Кралят побеснял, но на Хуан му било все едно — той отдавна си бил намерил нова любовница. Все пак обаче крал Филип II разбрал, че незаконороденото дете имало кралска кръв и затова трябвало да се признае официално и да получи съответните титли.
Габриел замълча и ме изгледа с очакване.
Вътрешно се гърчех като змия. Това, което ме измъчваше, беше, че докато е ухажвал мен, Хуан е имал връзка с някаква жена от Толедо. Това ми беше най-противното. Би трябвало да съм по-отвратена и възмутена, че е направил дете на неомъжена жена, която вероятно му е и роднина. А не бях, това го приех по-лесно. Но жената от Толедо…
— Много полезни сведения наистина, Габриел. Благодаря ти. Ще имам върху какво да помисля.
Исках да остана сама, но в тази странноприемница двете деляхме една стая, а не ми се щеше да я пращам по задачи за щяло и нещяло.
Габриел обаче ме разбра. Умно момиче беше. Каза, че е станало късно и че ако нямам други задачи за нея, би искала да си ляга. И след малко вече спеше в мрака в другия край на стаята. Или поне така звучеше.
Аз останах на писалището пред догарящата лоена свещ. Ядосвах се на собствените си чувства. С поведението си Хуан демонстрираше липса на всякакво уважение. Това ме правеше несигурна, изпълваше ме чувство за малоценност. А аз не бях нищожество и той не можеше да ме кара да се чувствам така.
След като помислих известно време, в крайна сметка реших, че е безпредметно да потъвам още по-дълбоко в подобно блато от колебания, и отворих „Opus Majus“. Черпех сили от науката.
6
„Opus Majus“ на Роджър Бейкън беше, както си личеше и от името, огромна творба във всяко едно отношение. Книгата беше от над осемстотин страници и аз бях изумена, че един човек е побрал в себе си толкова знание. Беше разделена на седем части и започваше с разсъждения за пътя към мъдростта и истината, както и за препятствията, които човек трябва да се подготви да преодолее по този път. Алхимията беше засегната в седмата част заедно с наблюденията на небесните тела и обясненията на различни механизми и инструменти, които могат да улеснят тези наблюдения.
Мислех да започна направо с тази седма част, въпреки че предходните звучаха много интересно: Бейкън пишеше за връзката между философията и теологията, имаше студии върху библейските езици — гръцки, латински, арабски, иврит и арамейски, имаше математика и оптика, а накрая морална философия и етика. Бях смаяна, че всичко това е било написано преди триста години, и щастлива, че съм открила такава ценна творба. Не знаех за произведение на мой съвременник, което да може да се сравни с „Opus Majus“, макар че езикът на Бейкън беше остарял, а всяко заключение беше съчетано с възхвала на Господ. Роджър Бейкън е бил монах, творбата му е била посветена на папата. Невъзможно беше Църквата и Инквизицията да имат възражения срещу нея.
Как да обясня какво се случи онази нощ в странноприемницата в Медина дел Кампо, където аз, сама в чужда страна, с нероденото си дете в утробата, четох за Тайната на тайните и сякаш станах едно цяло с всички растения и камъни, хора и животни? В онази нощ животът ми пое в нова посока, поставих си нови цели, озарена от мъдрите слова на Роджър Бейкън. Защото тези слова бяха като огън и умът ми се понесе през сенчести порти към светове от светлина. Бейкън пишеше, че всички ние сме произлезли от една и съща материя, от изначалното, от божественото. И в този главозамайващ вихър от нови схващания, които не можех да осмисля напълно, аз се слях в едно със земята и небето и усетих хармонията, сътворена от Бог. В мрака на нощния час аз се озовах насред Райската градина, до Адам и Ева, които все още бяха чисти, защото змията още не беше изплюла отровните си думи в жената, и можеха да живеят хиляда години, защото такава е същността на тялото, създадено от Бог. „Намери първичната материя“, прошепна ми един ангел и тъмните ъгли на стаята в странноприемницата изчезнаха, изчезна и леглото със спящата Габриел, а аз прекрачих отвъд сенките, хвърлени от лоената свещ, в кристални морета и сребристосияйни планини. Стъпих на върха под лунната светлина и се запитах дали този ангел не е бил всъщност змията, а търсенето ми — забраненият плод. Не, светът беше чист и красив като утринна роса, и дори и най-мъничката капчица съдържаше в себе си първичната материя, която, обработена правилно, можеше да направи живота такъв, какъвто е бил по Божия замисъл преди грехопадението. Еликсирът на живота. Изгубеният рай. Той можеше да бъде постигнат чрез алхимия.