— И това ще направим. Ще се оглеждам. Опитайте се да изядете цялото хлебче.
Изядох го и се почувствах малко по-добре, а после продължихме през пазара. Търговецът на книги не се виждаше никъде и аз се предадох на увещанията на Габриел да разгледаме платовете. Не виждах много смисъл в това, защото нямаше да остана в Медина дел Кампо достатъчно дълго, за да поръчам нови рокли. Докато един топ оранжева коприна не хвана погледа ми.
Продавачът на платове беше изложил различни пъстри тъкани под сянката на навеса. Плъзнах длани по оранжевата коприна, допирът й беше хладен и лек като пеперудени крилца. Реших да купя само колкото за една рокля, която да ми бъде ушита, след като стигнем в Мадрид.
Тъкмо бях платила, когато осъзнах, че цветът е същият като панталоните на Хуан. Надявах се, че не това ме е привлякло към коприната. Не исках да продължава да ме води интересът ми към мъжете.
Габриел щеше да носи плата и макар че почна да се оплаква, когато настоях да обиколим пазара, за да намерим книжаря, аз знаех, че фината коприна едва ли й тежи много.
Заразпитвах по другите колички с книги дали познават един млад търговец с тъмни къдрави коси и свъсен поглед, който продава книги за различни науки, като например алхимия.
— Както го описвате, прилича на Якоб — каза един възрастен мъж с дълга сива брада, а после ме погледна внимателно. — Вие ли, доня, вчера сте купили от него алхимични книги? — Аз потвърдих, а мъжът продължи — В такъв случай предполагам, че Якоб е заминал. От продажбата е изкарал толкова пари, че да може да си позволи да се върне при семейството си във Венеция.
— Но аз исках да купя компендиума на иврит — казах разочарована.
Старецът кимна.
— Ценни книги има за продан младият Якоб Абраванел. Много от нас му завиждат.
— Евреин ли е? — попитах аз.
— В тази страна всички са образцови християни — сивобрадият се усмихна закачливо. — Значи четете на иврит, доня? И на арамейски?
— Ще се науча. Когато стигна в Мадрид, ще задълбоча познанията си.
— Необикновена жена сте Вие. — Той се огледа и добави по-тихо: — Стремежът към истина е стремеж към Бог.
— Всички сме от една и съща материя, а Бог е създал тази материя така, че изначално сме били в съвършено равновесие. Така пише Роджър Бейкън. Бих искала да експериментирам с основните елементи.
— Трябва да прочетете „Сефер ха-Зохар“ от Мойсей де Леон. Той е бил съвременник на Роджър Бейкън.
— Имате ли я?
— Не. Но когато стигнете в Мадрид, потърсете Мигел Сесо на „Кайе Луко“ — уличката не е далече от кралския дворец Алкасар. Той може да Ви помогне и с книги, и с инструменти за експериментите Ви.
— За кого да кажа, че ме е пратил при него?
Той се позасмя.
— Не Ви е нужно името ми. Само кажете, че сте купили книги от търговеца Якоб Абраванел и Мигел ще Ви отвори вратите към тайнства, които малцина познават.
Благодарих му.
Мъжът понечи да каже още нещо, но в този момент се чу шум — група войници си проправяха път сред множеството.
— Трябва да тръгвам — каза той и хвана дръжките на количката си. — Бог с Вам, доня! — И след миг вече беше изчезнал сред множеството.
Най-отпред на групата войници вървяха един офицер и един духовник, който оглеждаше множеството със свити вежди. Сега спряха до нас.
— Къде можем да намерим книжаря Якоб Абраванел? — попита духовникът на висок глас. — Кой знае къде е?
Никой не отговори.
— Проклятие! Срамота е, че търговците на книги нямат точно определени места на пазара като всички останали — каза офицерът на духовника. — Кой го знае къде се е покрил. Да търсим ли нататък?
И отново тръгнаха из пазара, като току викаха името на Якоб Абраванел.
— Мисля, че е време да продължаваме към Мадрид — казах на Габриел. — Връщаме се в странноприемницата да вземем Алфонсо и потегляме незабавно.
8
Чакахме два часа в едно тъмно помещение, което въпреки мраморните колони и богатите орнаменти изглеждаше мрачно и миришеше на застояло. Преди това бяхме минали през два двора, пълни с войници и работници, които дострояваха нещо, и едва след много настоявания изобщо получихме достъп до двореца и влязохме в едно преддверие, където хората чакаха за среща с някой от секретарите на крал Филип II. Останалите чакащи не изглеждаха особено знатни и аз предположих, че за благородниците има друг вход, но вече беше късно. А и бях направила опит — казах на гвардееца отвън, че съм пратеничка на френската кралица майка, но името на Катерина Медичи не ми помогна.
Мадридският дворец беше впечатляващ още от пръв поглед. Бяхме дошли от запад, откъм Медина дел Кампо, и бяхме видели двореца Алкасар да се извисява над градските стени още отдалече. Зданието беше много особено. Някогашната мюсюлманска крепост беше превърната в дворец и западната фасада беше довършена с няколко асиметрично разположени кули. Строителството в двора говореше, че крал Филип II е предприел сериозни достроявания и подобрения.