В преддверието беше задушно. Габриел ми предложи ветрилото, но аз поклатих глава. На аудиенция беше поканен един много приказлив търговец с лилава наметка, който ни беше казал, че е дошъл точно преди нас. Може би следващата бях аз.
— Влизаш с мен — казах на Габриел, когато след дълго чакане дойде и моят ред. — Като доказателство за високото ми положени, което изисква да се движа винаги с прислуга.
Търговецът в лилаво ми се поклони тържествено на излизане, спомена, че младшият секретар днес бил в добро настроение, и ми пожела щастие и късмет в начинанията ми, каквито и да са те. Самият той беше получил разрешение да се назове „кралски търговец на зърно“ и това със сигурност щеше да му донесе много нови клиенти.
— Името Ви? — каза един млад червенокос мъж, когато влязохме. Той седеше зад голямо писалище, видимо зает с разни документи. Изобщо не вдигна поглед и като цяло не ми се стори особено дружелюбен.
— Мадам Мадлен дьо Мондидие. Пратеничка съм на френската кралица майка Катерина Медичи и не съм свикнала на подобно отношение. Това е обида срещу френския двор. И кой сте самият Вие, господине?
Червенокосият младеж скочи от стола си, а на лицето му се изписа израз на едновременно смущение и отзивчивост.
— Аз съм Франсиско Енарес, младши секретар на Габриел де Саяс. Извинете, но дали чух правилно…? И коя е придружителката Ви? Извинете, но кой Ви покани тук? Трябвало е да… Но, моля Ви, извинете, заповядайте, седнете, уважаеми дами! Бихте ли повторили името си?
Двете с Габриел седнахме.
— Аз съм мадам Мадлен дьо Мондидие, придружава ме камериерката ми. Бих желала аудиенция с крал Филип II. Нося със себе си документ от кралицата майка — Катерина Медичи. — Подадох му писмото.
Франсиско Енарес му хвърли един поглед, огледа по-внимателно печата и отново се изправи. Повика един прислужник и нервно запелтечи някакви извинения. Чак ми стана жал за младежа. На Габриел обаче изглежда й беше забавно.
— Хиляди извинения, доня — каза мъжът, като кършеше ръце. — Дама като Вас, естествено, не е трябвало да чака толкова време. Веднага ще Ви отведа при Габриел де Саяс, един от двамата лични секретари на краля. Той ще Ви представи на Негово величество.
После нареди нещо на прислужника и ни покани да го последваме.
Минахме след Франсиско Енарес през много коридори и зали и с всяка крачка дворецът Алкасар разкриваше все повече от същинската си красота. Подовете и стълбищата навсякъде бяха от скъп мрамор, подреден в сложни мотиви, стените на залите бяха покрити с гоблени и стенописи, а високите прозорци — с пищни пъстроцветни завеси. Видяхме сребърни свещници и златни кани, бокали, инкрустирани със скъпоценни камъни, изящно резбовани мебели и елегантни статуи от мрамор и благородни метали. Дворецът беше много оживен, току се разминавахме с облечени в ливреи прислужници, заети с дневните си задачи. Освен прислугата, по коридорите срещахме и благородници, духовници, офицери и чиновници, а Енарес кимаше и поздравяваше почти всеки от тях, но не ни представи на никого, въпреки че ни изпровождаха множество любопитни погледи.
Минахме през необичайно красив вътрешен двор с фонтан и аз помолих младшия секретар да поспрем за момент. Красотата на градината ме беше пленила. Седнах на една от каменните скамейки до фонтана. Габриел отиде да разгледа пъстроцветните птици в птичарника. Наоколо ми цъфтяха пищни храсти във всякакви цветове, червени аптении, виолетови и жълти бугенвилии и аз се замислих, че детето в корема ми, малката ми дъщеричка, скоро също ще може да види тази красота. Слушах ромона на фонтана и разглеждах едно цвете с тъмен виолетов цвят, което растеше точно до скамейката, на която седях.
— Внимавайте, понякога красотата е изкушение от дявола, доня — чу се дълбок мъжки глас. — Наричат това цвете „дяволът в храста“.
— Красиво е — казах аз — и не изглежда никак опасно. — Вдигнах поглед. Пред мен стоеше висок мъж с червена наметка. Наметка като на кардинал.
— Френски акцент ли долавям? Ако не възразявате, ще продължа на френски?
Не възразявах. Но трябваше да свиквам и да говоря испански.
В следващия момент Франсиско Енарес почти дотича до нас и дълбоко се поклони на мъжа.