В голямата си част тази история беше истина. Подробностите — това, че доброволно се бях хвърлила право в ръцете на водача на хугенотите, Луи дьо Конде — по разбираеми причини ги пропуснах.
— Каква беше мисията Ви в Ла Рошел? И как така хугенотите просто ви пуснаха?
— Съжалявам, но не мога да Ви разкрия повече. Това са тайни, които засягат Катерина Медичи.
— А съпругът Ви воюва срещу хугенотите, доколкото разбирам, щом не можете да потърсите закрила при него?
— Уви, съпругът ми, Еркюл дьо Мондидие, загина в битката при Жарнак преди два месеца. Успях да го видя за последно точно преди битката.
— Съжалявам. В последно време Франция наистина много изстрада. Дано кралицата майка осъзнае скоро, че отстъпчивостта спрямо хугенотите води единствено до нови предателства срещу законния крал и правата вяра. Филип II е изумен, че след толкова години Шарл все още дава права на хугенотите. Но позволете ми един въпрос от съвсем друг характер. Дори и крал Филип II да Ви приеме в двора си, имате ли средства, с които да се издържате? Приходи от имение? Наследство?
Зад вялата външност Габриел де Саяс явно беше хитър и прозорлив човек. При това се грижеше за интересите на краля си. Колкото и титли да имат, просителите, търсещи подаяние, щяха да бъдат изритани още на прага.
— Нося със себе си известна сума, а за имението ми в Северна Франция се грижи една родственица. Но се надявам да съм от полза в испанския двор. Образована съм отлично. А и съм французойка. Нима дъщерите на покойната кралица Елизабет нямат нужда от френскоговорещ учител? Чух, че самият крал Филип II не говори френски?
— Принцесите Каталина и Изабела имат бавачка. Едва на две и три години са и макар че е редно образованието им да се планира от рано, разбира се, засега не е спешно. Но е вярно, че френският, на който ги учеше майка им, ще се изгуби. Сега вече няма с кого да говорят на този език. Ще ви препоръчам на крал Филип II, когато представям случая Ви пред него. За момента ще се погрижа да осигуря настаняването Ви в двореца — Вашето и на камериерката Ви. Ако крал Филип II се съгласи на аудиенция, това ще е най-рано след две седмици. Макар че и това не е сигурно. Той е твърде зает да укрепва позициите си като владетел на цяла Испания. Случвало се е чуждестранни посланици да чакат по половин година, преди кралят да намери време да ги приеме.
Благодарих на Габриел де Саяс и излязох заедно с Франсиско и двама прислужници, на които секретарят даде някакви заповеди. Франсиско трябваше да ни покаже пътя към крилото за гостите.
Кристобал все още беше в преддверието, малко встрани от вратата. Разговаряше с един от прислужниците, които бях видяла при дон Габриел.
— Да, съвсем скоро Антонио Перес ще бъде уведомен за присъствието Ви в двора — каза Франсиско, който беше проследил погледа ми. — Кристобал смуче новини, както пиявиците — кръв.
9
Наложи се да чакам аудиенция при краля десет дни, които прекарах в повече от отлично състояние на духа. Прозорецът на стаята ми гледаше към същата онази красива градина, в която се бях спряла при пристигането в двореца Алкасар и нямаше как да не приема това като знак, че престоят ми в двореца ще е белязан от щастие.
Нощта преди аудиенцията отворих капаците и оставих пролетния въздух да погали тялото ми. Не можех да заспя. Точно в този ден най-сетне бях получила вест, че крал Филип II е приел да се срещне с мен, и ме измъчваха известни тревоги.
Фонтанът ромолеше тихо и аз се замислих, че според Аристотел водата е една от четирите основни стихии. Но в онази испанска нощ водата беше много повече от продукт на дестилация, калцинация или кристализация, нещо повече дори от благородния метал, който хората така отчаяно се опитваха да добият чрез тези процеси. В търсенето си алхимикът се стреми и към златото на ума. Ромонът на водата, слънчевият лъч, пробил облаците, бляскавите отражения — всички те бяха порта към свят на красота и разум. И някой ден всичко това щеше да принадлежи и на детето ми. Трябваше да кажа на крал Филип II, че съм бременна. Не можеше да го крия повече.
Продължавах да чета „Opus Majus“ на Роджър Бейкън, постепенно почвах да уча иврит и арамейски и планът ми беше веднага щом получа официално позволение да остана в двореца, да започна с експериментите. Бях открила книжарницата на Мигел Сесо на „Кайе Луко“, както бях решила в Медина дел Кампо. Него трябваше да питам за „Сефер ха-Зохар“ на Мойсей де Леон. А може би този Мигел Сесо можеше да ми осигури достъп до някоя лаборатория с подходящите апарати, разтвори и минерали.
„Елате, арабски нощи!“, помислих си пламенно. Каменните лъвове долу в градината се усмихваха загадъчно, арабите бяха скрили в каменните им сърца знания от най-древни времена, бяха им нашепнали тайни към идващите поколения. През пещи, огнища, изпарители, филтри и колби минаваше познанието за произхода на всички неща. Дори ароматът на цветята в градината и настръхналата от нощния хлад кожа на тялото ми бяха зададени още със Сътворението. А аз щях да стигна до това познание.