Точно мислех вече да затварям, когато чух тихи гласове. Под бугенвилиите се бяха появили два тъмни силуета.
— Дано не сте ме чакали твърде дълго. Не можах да се измъкна по-рано. Антонио Перес имаше нужда от мен.
— Нямам нищо против да чакам в мрака под лунна светлина, Кристобал — отговори напевен мъжки глас със силен акцент. — Нощта е красива и опасна, също като самия живот.
— Във всеки случай по-опасно е самото Ви идване в сърцето на Мадрид, дон Фернандо. А за срещата ни тук не трябва да научава никой, това Ви е ясно. Рискувах живота си, като ви дадох паролата за двореца Алкасар.
— Името ми вече не е Фернандо де Валор, не ме наричайте така! Аз съм Абен Умея, а народът ми ме обяви за крал на Гранада. Ще се боря до смърт за правото да нося това име. Крал Филип II наруши обещанието си, когато отне на мориските езика и имената.
— Да, да, да не спорим за това сега. Доколкото исканията ви са оправдани, един Бог знае. Но ние имаме общ враг в лицето на полубрата на краля. Дон Хуан е в Гранада, за да потуши въстанието ви, и доколкото разбирам, е на път да успее. Това не бива да се случва. Копелето не бива да се връща като победител. Това ще направи и него, и хората му твърде силни. След смъртта на Карлос крал Филип II няма мъжки наследник и Хуан представлява реална заплаха. Освен това господарката ми иска мъст за Мария де Мендоса.
— Господарката Ви? Смятах, че сте тук от името на Перес.
— Човек може да има повече от един господар. Или господарка. В този случай се грижа едновременно за интересите и на Антонио Перес, и на Ана Еболи. По отношение на дон Хуан двамата са на едно мнение. Предпочитат хората на Хуан да не стават твърде силни. Освен това принцесата е разгневена, че той е направил дете на родственицата й Мария де Мендоса. Животът на Мария е съсипан завинаги. Повече никога няма да може да се върне в двореца. Вероятно ще трябва да прекара живота си в манастир, докато Хуан ненаказан ще продължава да жъне нови успехи. Но кажете, Абен Умея, ще можем ли да се обединим — в пълен секрет, естествено — срещу копелето Хуан?
— Ние и сега се борим с всички сили срещу него. Войските ми са в планините Алпухара, а хората на Хуан никак не ни щадят. За сметка на това ние познаваме тези планини като петте си пръста и ги жилим като скорпиони. Какво повече бихме могли да направим?
— Има и други начини. Нося чертеж на покоите на Хуан в Алхамбра, където той, като истински страхливец, се е скрил на сигурно място, докато войниците му гинат из планините. Има начин да вкараме наш човек в Алхамбра. Ще Ви осигуря достъп. Разбира се, избиването на всички в двореца би било неприемливо, но ако се насочите единствено срещу копелето… Сам мъж, въоръжен с нож, лесно би могъл да свърши тази работа. Но разбира се, трябва да е мориско. Подозренията не бива да падат върху други!
— Що за подмолен подход?!
— Нима наистина вярвате, Абен Умея, че единствената победа е победата с почтени средства?
— Вярвам в свят, по-голям и по-красив от сърцето Ви, Кристобал. Освен това, ако Хуан бъде елиминиран, някой друг веднага ще заеме мястото му. Защо да го правя? Какво ще спечеш моят народ от това?
— В този случай командването на армията ще се върне обратно в ръцете на маркиз Де Мондехар, а Вие сам знаете, че той винаги е гледал благосклонно на мориския начин на живот. Съпругът на принцеса Еболи, Руи Гомес, ще се погрижи Филип II да възприеме по-мека позиция спрямо мориските. Кралят винаги се е доверявал на съветите на Руи Гомес, ще го направи и сега. Ако Хуан го няма, лагерът на Еболи ще укрепне. А с тях и Перес.
— Дворцовите интриги са мръсни като змията в Райската градина, Кристобал. В такъв случай, погрижете се за този мъж по друг начин! Със скандал, с жена може би… Но да искате от моите достойни воини да извършат такава подлост…
— Вече се опитах, безуспешно, да сложа край на живота му в Бургос. Пратих двама мъже по петите му. И двамата бяха убити. А с женски скандали няма да постигнем нищо. Замислете се само колко леко се измъкна копелето от отговорността за положението, в което постави Мария де Мендоса. — Кристобал горчиво се засмя. — Колко жени е имал, а от това славата му само расте. Напоследък чувам нови слухове. За някаква французойка, която срещнал точно в Бургос и която сега е тук, в Мадрид. Чух, че утре тя ще има аудиенция с краля. Дали ще можем да я използваме, още не знам. Може би трябва да включа в играта и Анна де Толедо. Но аз се отвлякох, Абен Умея. Най-добре би било Вие да отстраните Хуан. Ето го чертежът на Алхамбра. Отбелязани са покоите на Хуан. Паролата също е записана. В замяна аз ще се погрижа крал Филип II да омекне по отношение на мориските и да се стигне до разумни мирни преговори.