— Омекнал или не, позицията на мориските е твърда и ние няма да се пречупим. И все пак предпочитаме да живеем в мир с краля, стига той да уважава обичаите ни. Луната ще подпечата уговорката ни, Кристобал. Нощта ще възпее остриетата и кръвта.
Двамата мъже си тръгнаха. Въпреки лунната светлина не бях успяла да видя лицата им, през цялото време стояха под сянката на бугенвилията. Но бях сигурна, че този Кристобал беше същият, когото Франсиско Енарес ми беше показал преди десет дни. Познах високата му суха фигура.
А сега си дадох сметка, че го бях засичала буквално всеки ден. Определено не беше съвпадение. Явно ме държеше под око. Дали знаеше, че аз съм тази, която беше убила един от наемниците му в Бургос?
Осъзнах колко е сериозно положението ми. Едва пристигнала, вече бях забъркана в дворцовите игри много по-дълбоко, отколкото си представях, че е възможно.
10
— Ваше Величество — казах с дълбок поклон.
Стоях пред крал Филип II, изпълнена с благоговение. Той беше най-великият владетел на Испания, всички го уважаваха, всички се страхуваха от него, всички му се възхищаваха. Сериозен и благочестив крал, когото не занимаваха борби за власт и безсрамни интриги.
— Вие трябва да сте доня Мадлен дьо Мондидие — каза кралят. — Прочетохме писмото от френската кралица майка. От секретаря си разбрахме, че това, което Ви е довело в Мадрид, е войната с еретиците.
Филип II седеше във внушителен трон със златни лъвски крачета, с облегалка и подлакътници, украсени с умело резбовани гербове, слънца и други подобни символи на властта. Зад него стоеше прав Габриел де Саяс.
— Да, Ваше Величество.
— Ако трябва да ни предадете някакво послание от Катерина, сега е моментът да говорите. Стига да не споменавате брак между дъщеря й Маргьорит и Нас. Този въпрос вече го отхвърлихме неколкократно, последния път — пред херцог Дьо Гиз. Не желаем да чуем и дума повече по този въпрос.
— Ваше Величество, изправям се пред Вас единствено с лични мотиви, принудена от обстоятелствата и без никакви скрити цели.
Дон Габриел се наведе и прошепна нещо в ухото на краля. Филип II ме гледаше мълчаливо и — поне така ми се стори — строго. Но може би така гледаше всички. Беше пестелив на жестове и мимики, а на лицето му нямаше и една бръчица от смях. Това, в комбинация с черното му облекло, създаваше впечатление за силен и опасен човек.
— Съюзът ни с Франция е важен. Препоръките на Катерина Медичи трудно биха могли да бъдат пренебрегнати и сме длъжни да Ви приемем. Нашият секретар спомена, че след време бихте могли да сте ни от полза като учителка по френски на принцесите. Съгласна ли сте да вършите това, доня?
— За мен би било чест, Ваше Величество. Но има нещо, което трябва да Ви призная. Нещо, което все още не съм разкрила пред други хора.
— Че сте имали мимолетна среща с нашия полубрат дон Хуан в Бургос — това не е тайна, доня. Ние чуваме и виждаме всичко, което се случва в страната ни. Не ви укоряваме, познаваме директния му подход. А съгледвачите ни казват, че не се е случило нищо непристойно. Но Вие сигурно разбирате, че тук в двора дори и най-дребните слухове могат да прераснат в скандал. Затова Ви предупреждаваме, не давайте поводи за такива скандали.
— Благодаря за ценния съвет, Ваше Величество. Уверявам Ви, че ще се съобразя. Но исках да Ви споделя нещо друго. Личен и вероятно твърде незначителен въпрос за могъщ владетел като Вас.
Филип II вдигна въпросителен поглед към Габриел де Саяс, който повдигна рамене и ме изгледа гневно — не му бях казала всичко и заради мен сега изглеждаше неподготвен пред господаря си.
Беше ми все едно. Трябваше ми благоразположението на Филип II, не на дебелия секретар.
— Нека ние да решим дали е незначителен — каза Филип II. — Слушаме Ви.
И аз казах на Филип II, че съм бременна. Казах му, че мъжът ми е загинал на бойното поле преди два месеца, малко след като съм успяла да се видя с него за последно.
— Забелязах положението си едва когато пристигнах в Испания. Умолявам Ви, Ваше Величество, нека родя детето си тук, където е безопасно. Скоро няма да мога да пътувам.