Филип II свъси вежди.
— Женски глупости! Подобни неща не ни интересуват. Вълнува ни единствено връзката Ви с френския двор. А все още не сме се убедили, че наистина не сте тук с тайна мисия. Но Франция е наш съюзник, затова сте добре дошла в двора ни. Дон Габриел, погрижете се Виглиус, лекарят на покойната ми съпруга, да прегледа доня Мадлен.
Филип II направи жест, с който даваше да се разбере, че аудиенцията е приключила.
Аз се поколебах. Чудех се дали не трябва да спомена среднощния разговор. Знаех, че е редно да го направя. Този Кристобал заговорничеше с въстаниците и планираше ново покушение срещу Хуан след неуспешния опит в Бургос. Но от една страна, не можех да издам, че съм се фехтовала и съм убила човек, а от друга, имах чувството, че не познавам достатъчно добре взаимоотношенията в двореца и би било по-мъдро да не се замесвам. Щеше да дойде и този момент. Първо трябваше да науча повече, да разбера кои са принцеса Еболи и съпругът й, Руи Гомес де Силва. И, естествено, Антонио Перес и Кристобал. При това обръщането на разговора в подобна неприятна посока би вгорчило първата ми среща с крал Филип II, а беше важно да оставя ясно и просто впечатление за това коя съм и какво целя.
Затова последвах Габриел де Саяс навън, без да спомена зловещата среднощна среща.
11
Кристобал. Гласът изпод бугенвилиите, който говореше така спокойно за смърт и разголваше една душа, студена като лунната светлина, подмолна сила, умело прикривана омраза. За разлика от този глас, гласът на Абен Умея беше напевен и звучен, а думите му — поетични. И все пак Кристобал беше успял да го подведе към тъмни дела.
В онази нощ бях усетила същността на Кристобал, без да си дам сметка за това. Крастави жаби и слънчеви затъмнения нахлуха в съня ми. Когато се събудих, си припомних сухия мъж като смътен образ, като някаква неизменна зла сила наоколо, като кокалест призрак, воден от скрити копнежи.
Естествено, това, което бях чула, ме притесняваше. Хуан, когото харесвах, беше в смъртна опасност. Трябваше да реагирам, да тръгна за Гранада, да информирам крал Филип. А докато е плетял злите си интриги, Кристобал ме беше държал под око. И по този въпрос трябваше да направя нещо.
Но в същото време бях твърде заета със сладката тежест на бременността си. Детето ми се струваше най-важното нещо на света, всичко останало бледнееше пред него, и веднага щом получих разрешение да остана в двореца Алкасар, се отдадох на сънливо доволство, което заличи цялата ми действеност. Убеждавах сама себе си, че сега е време за почивка, макар и сънищата ми да бяха пропити от страхове. Убеждавах се, че всичко е наред. Бях просто една бременна вдовица, дошла от Париж, с отлични връзки във френския двор и уважавана от всички.
Мнозина се опитаха да се сближат с мен. Но аз се държах на разстояние. Можех да мисля единствено за детето си и за книгите си. Палатът пазеше плодоносното ми тяло с розовия си мрамор, арамейските глоси обгръщаха мисълта ми в паяжините си от златисти извивки и ми се струваше, че проблемите на външния свят нямат нищо общо с мен.
И все пак не можех съвсем да се откъсна от всичко. Аудиенцията при крал Филип II и официалното обявяване на деликатното ми положение предизвикваха поток от визити, които не можех да отклоня. Един от посетителите ми беше френският посланик Фуркево, който беше любопитен да разбере поръчението, с което Катерина Медичи ме е пратила в Испания. Може би се случваше нещо, за което е редно и той да знае?
Фуркево веднага ми хареса. Беше отзивчив и енергичен човек и можех само да спечеля от близостта с него. Естествено, притеснявах се какво е чувал за мен и дали знае, че всъщност не съм омъжена, но той не знаеше нищо.
Веднага усетих, че в лицето на Фуркево имам съюзник, на когото мога да разчитам, и още при първата ни среща не се поколебах да го помоля за помощ — исках да пратя куриер до Хуан в Гранада. Най-малкото, което можех да направя, беше да го предупредя в писмо.
С Фуркево се бяхме настанили до прозореца към градината. Габриел ни беше поднесла разхладителна напитка, подсладена с мед, и сега шеташе нещо из стаята.
— Е, добре, значи нямате официална задача от френския двор — каза Фуркево. — Обратното би ме изненадало, тъй като не съм чул нищо. Разбира се, аз ще Ви спомена в следващия си доклад до Катерина Медичи и крал Шарл.
Фуркево беше на около шейсет години и служеше като посланик на Франция в испанския двор от четири. Спокойният му нрав, съчетан с авторитета на възрастта му, го правеха изключително подходящ за този пост, който със сигурност не беше от най-лесните, тъй като в Испания на благосклонното отношение на крал Шарл към хугенотите не се гледаше с никак добро око.