— Разбира се — отговорих аз. — Дали ще мога и аз да изпратя едно писмо заедно с Вашия доклад? Бих искала да информирам кралицата майка как е минало пътуването ми до Мадрид.
Трябваше да разкажа на Катерина, че съм бременна и затова се е наложило да се представям за вдовица, за да може тя да потвърди версията ми. Бях сигурна, че ще ме подкрепи по този въпрос. Беше известна с това, че винаги се грижи за придворните си дами.
— Ще изпратя доклада си за месец май следващата седмица. Просто ми дайте писмото преди това и ще се погрижа.
— Искам да изпратя и още едно писмо. Но ми е неудобно, не знам дали…
— Отнема време човек да се ориентира в испанския двор — каза Фуркево дружелюбно. — А ние, французите, трябва да се поддържаме. С какво мога да Ви помогна?
— Дон Хуан Австрийски… — казах колебливо. — Има нещо, което той трябва да узнае. Как бих могла да му пратя вест в Гранада? Той живее в замъка Алхамбра, нали?
— Аха… — тонът на Форкево охладня. — Сега разбирам, че Вие явно вече сте се ориентирали тук, мадам.
Разбрах какво намеква. Щом и Филип II, и Кристобал вече бяха чули за възможната любовна връзка между мен и Хуан, какво оставаше за френския посланик. Очевидно този слух беше обиколил целия двор.
— Грешите, мосю Фуркево, ако смятате, че става дума за любовна кореспонденция. Въпросът е далеч по-важен. Не бих си позволила да Ви занимавам с подобни дреболии. По една случайност до мен достигнаха сведения, които имат отношение както към въстанието на мориските, така и към личната безопасност на дон Хуан. Ако не бях в такова деликатно положение, сама щях да тръгна на кон към Гранада.
— Истинска дама на Катерина Медичи. — Фуркево се усмихна и в погледа му сега се четеше уважение. — От колко време сте тук, от две седмици? А вече знаете за интригите с въстанието на мориските и полубрата на краля. Ще споделите ли знанията си с мен, мадам? Помнете, че и двамата работим за френската корона, а този тип сведения може да се окажат важни в Париж.
— Напротив, смятам, че за Франция те не са никак интересни. Но дон Хуан трябва да бъде предупреден. Извинете ме, но за момента трябва да съм предпазлива. Може би ще Ви разкрия повече по-късно.
Фуркево кимна.
— Нали знаете, че Филип II никак не уважава своя полубрат? Намира го твърде импулсивен, за да му бъде възложена реална отговорност за каквото и да било. Когато Филип II назначи дон Хуан на някой висок пост като например главнокомандващ, винаги се уверява, че Хуан е заобиколен от съветници и наблюдатели. Казвам го, за да не се окажете неподготвена. Ако уведомите само Хуан, но не и краля, рискувате проблеми. Хуан така и не се научи да проявява внимание и предпазливост. Реално погледнато единствената причина за успешната му кариера е късметът му. Но с удоволствие ще Ви помогна да намерите куриер до Алхамбра.
Благодарих му и изпитах истинско облекчение. Щях да мога да предупредя Хуан за Кристобал и разговора му с Абен Умея. За чертежите на замъка и паролата, която вече беше в ръцете на мориските. Хуан ще може да смени пазачите и да бъде нащрек. Мислех да спомена и принцеса Еболи и съпруга й, Руи Гомес де Силва. Но тогава щеше да се наложи да стане дума и за неприятната случка между Хуан и Мария де Мендоса, която е разгневила принцесата, а определено нямах желание да го правя. Затова реших да пиша само за Абен Умея и за Кристобал, дясната ръка на кралския секретар Антонио Перес.
— До час-два ще пратя камериерката си при Вас с писмото до Хуан. Положението е сериозно и трябва да се действа бързо. Оказвате ми голяма помощ, мосю Фуркево, длъжница съм Ви. Собственият ми кочияш не би могъл да се оправи до Гранада.
Алфонсо ми се беше примолил да остане на служба при мен като кочияш, въпреки че вече нямах нужда от него. Очевидно нямаше никакво желание да се връща при съпругата и тъст си в Бургос и аз се бях съгласила, а той си докарваше допълнителни средства към вече по-ниската заплата с работа в една мадридска кръчма.
— А аз със сигурност ще поискам да ми се издължите някой ден — отговори Фуркево. — Без съмнение можете да сте ми от полза в много отношения. Да се надяваме, че ще останем съюзници за дълго. Мога ли да Ви помогна с нещо друго?
— Принцеса Еболи и съпругът й, Руи Гомес де Силва — разкажете ми нещо за тях. Не ги познавам, но съм чувала много.
— Имате нюх за политика, мадам Дьо Мондидие. Малцина имат такова влияние в двора колкото тази двойка. Тримата най-могъщи хора в страната, след Филип II, са Великия инквизитор Диего де Еспиноса, Руи Гомес и съпругата му Ана, принцеса Еболи. Ана е изключително интелигентна жена. При това най-красивата в Испания въпреки че има само едно око. Загубила дясното си око като дете, докато си играела на дуел с един паж, и оттогава ходи с превръзка. Мисля, че ще я харесате. Вие също сте интелигентна и действена и сигурно ще оцените подобни качества у друга жена. Колкото до мъжа й, Руи Гомес — някои го наричат Рей Гомес, или крал Гомес, — мнозина посланици го припознават като същинския крал на Испания. Филип II изключително много разчита на него и търси съветите му по всеки въпрос. Което е отлична идея — де Силва е умен мъж, който поставя на първо място интереса на Испания.