— Предполагам, че ще ги видя на бала след десет дни? Или не е прието една жена да посещава празненства, докато е бременна?
— Няма такова нещо. Разбира се, че ще дойдете. Поводът е важен — прием в чест на пратениците на император Максимилиан. Филип II иска да отпразнува предложението за династичен брак с дъщерята на Максимилиан, Анна Австрийска.
— Значи дъщерята на Катерина, Маргьорит, вече е съвсем извън сметките?
— Да, за съжаление по този въпрос не може да има никакви съмнения. Филип II ще се ожени за Анна Австрийска.
— Щом Руи Гомес де Силва и съпругата му ще са на бала, трябва да ни запознаете, мосю Фуркево. С Великия инквизитор Еспиноса вече се познавам. Но по въпроса за важните личности около Филип II, какво е мнението Ви за секретаря му Антонио Перес? Все още не сме се запознали — познавам само другия секретар, Габриел де Саяс.
Фуркево се замисли. Явно се чудеше как да се изрази по-ласкаво.
— Откъде да започна? Антонио Перес е млад. И амбициозен. Враговете му биха казали, че е получил поста само защото е син на баща си. Баща му, Гонсаго Перес, беше личен секретар на краля в продължение на много години и всъщност човекът, на когото Филип II имаше най-голямо доверие. Филип II много страда, когато Гонсаго почина. И за да го почете назначи на поста му сина му Антонио. Но кралят явно се е досещал, че синът няма същите качества като баща си. Във всеки случай назначи още един личен секретар, Габриел де Саяс.
— Значи Антонио Перес не е добър в работата си?
— Чак такова нещо не бих казал. Например маневрира из двора по-умело от Габриел де Саяс. Ще стигне далече. Но човек остава с усещането, че поставя собствените си амбиции по-високо от тези на краля и от доброто на Испания. И все пак посвоему е добър секретар. Знае всичко, което се случва в страната, и е разположил много свои хора на места, където никой дори не ги забелязва. Бъдете сигурна, че Антонио Перес знае, че в момента двамата с Вас разговаряме.
— Дясната му ръка Кристобал, него познавате ли го?
— Един висок мъж, сух, нали? Никога не сме разговаряли. Но има нещо в него. Не знам… Винаги изглежда така напрегнат… Защо питате? Кристобал е просто един от многото младши секретари на Антонио.
— Просто се опитвам да науча кой кой е — казах небрежно. — А Кристобал ми направи впечатление.
Лековатият ми тон не заблуди опитния посланик, ясно беше. Напротив, убеди го, че крия нещо. И когато се изправи и благодари, че съм го приела, отново ме увери, че е мой приятел и че винаги мога да разчитам на него, ако имам проблеми.
12
Никога няма да забравя деня, в който за пръв път разговарях с Кристобал. Беше денят преди празненството на краля. От днешна гледна точка, след като злосторствата на Кристобал вече са ми напълно ясно, приемам този ден като прът в колелата на времето. Това, че сега в крайна сметка разбирам дълбоките мотиви на Кристобал, и това, че в тези мотиви се долавя ехото на любов, не променя отвращението ми — единствената естествена реакция към подобно безскрупулно създание. Кристобал е най-черната душа, която съм срещала в живота си. Скрит зад привидната си невзрачност, той упражняваше властта си над всички, без някой да си даде сметка за това — нито Антонио Перес, нито принцесата на Еболи — Ана. Подобно на останалите и Фуркево смяташе, че Кристобал е просто незначителен младши секретар. Със зловещ усет за слабостите на хората, той шептеше в ушите им премерени намеци и отровни думи, посаждаше семената на чувства и събития във всички около себе си и това, което човек решаваше, че е зла игра на съдбата, в действителност без изключение беше дело на Кристобал. Светът беше неговата сцена, а всички ние — марионетки за болната му страст.
Вървях към книжарницата на Мигел Сесо на „Кайе Луко“. Най-сетне отивах да го попитам за творби на Мойсей де Леон, както ме бяха посъветвали в Медина дел Кампо. Исках да проверя дали вече мога, макар и бавно, да чета по-сложни текстове на арамейски.