Той стисна ръката ми над лакътя с лявата си ръка, притисна ме до стената, а с дясната опря ножа до гърлото ми.
Усетих как острието леко порязва кожата ми. По гърлото ми се процеди кръв. Ръката ме болеше, където ме стискаше.
Не смеех да се боря, докато в гърлото ми беше опрян нож. Налагаше се да го изтърпя. До по-късно.
Но веднага щом ми се откриеше възможност, трябваше да се боря. Трябваше да се боря за живота си с всички средства. В полупразната барака нямаше нищо, което мога да използвам, виждах само едно-две бурета — но едно коляно в слабините, бръкване в очите, камата от леля ми, скрита в ботуша…
Той ме тръшна на пода и се стовари отгоре ми. Все още притискаше ножа до гърлото ми, а с другата ръка почна да вдига полите на роклята ми. Забърника между краката ми. После стисна набъбналите ми гърди и страшно ме заболя. Простенах.
— Харесва ти, а?
Капка дъжд, процедила се между дъските на покрива, капна в брадата му. Той не я забеляза. Аз — да. Забелязвах всичко. Сякаш времето се движеше безкрайно бавно — или пък мислите ми летяха с бързината на пикиращ орел? Ножът до шията ми забавяше пулса на света, нови пространства изпълваха мястото между събитията и предметите. Сякаш имаше време напълно да се потопя във всичко, което се случваше. Отчитах капещата през покрива вода, една капка сега, година по-късно — нова. Чувах гръмотевиците, пороя и отсъствието на другите хора. Проследих светкавицата по пътя й по стената. Видях вратата с пуснатото резе, трохите и боклуците в брадата на мъжа, израза в очите му, който се променяше от убийствената решителност на глупака да задоволи примитивната си страст, над която няма никакъв контрол. И в този момент осъзнах, че когато похотта му изпие и последната капка самоконтрол, тогава ще мога да го победя.
Странно е колко хладнокръвно и бързо мисли човек, когато е в смъртна опасност. Страхът и ужасът все още ги има, но някъде другаде, в някакъв друг свят, скрит под разсъжденията. Реалното става нереално, защото от това имаш нужда. Защото иначе ужасът ще вцепени силите ти. Това отличава оцелелите. Че могат да оставят разума на заден план, за да не им пречи.
Едновременно плачех и го умолявах да ме остави. Плачът ми беше истински. Но когато разбрах, че сълзите нямат никакъв ефект върху този мъж, ги преглътнах и започнах да обмислям други възможности.
Аз съм от оцелелите.
Мислите ми се понесоха високо над ножа и над члена, който ме пронизваше. Всяка секунда се разделяше на хиляди части, в които отчитах и преценявах всичко, промените в температурата на въздуха — разхлажда ли се, значи ли това, че бурята преминава, че хората отново ще излязат на улицата, че ще мога да викам за помощ? Погледът му достатъчно отнесен ли е, тялото му — достатъчно напрегнато, за да избухне в оргазъм, или още има време? Дали похотта му не е толкова извратена, че да трябва да пререже гърлото ми, за да може да се облекчи? В такъв случай трябваше да използвам онази хилядна част от секундата точно преди това, когато е потънал достатъчно дълбоко в похотта си и по-дълбоко би могла да го прати единствено смъртта ми.
Той беше вътре в мен. Пъшкаше и блъскаше с изпълнения с кръв член. Дишането му стана учестено и по-повърхностно. В едно от буретата капеше вода. Паяк се мушна в една пукнатина. Клепачите на мъжа почнаха да потрепват, сякаш всеки момент ще подбели очи. Ръката, която държеше ножа, също се разтрепери — значи хватката му вече не е толкова здрава и концентрирана. Този миг бях очаквала, моментът преди всичките му сили да слязат в скута му.
Сега. Това беше.
И в поредица събития, внимателно обмислени, но в същото време толкова бързи, че изглеждаха едновременни, аз го направих.
Избутах от гърлото си треперещата ръка с ножа, изтласках и него самия, рязко и силно, така че слабините му вече не бяха съединени с моите. Все още беше вцепенен от страстта си, членът му стърчеше отчаяно, но сега беше разголен, свободен за нападение и аз насочих коляното си към тестисите му, докато все още беше замаян. Членът избълва семето си в секундата, преди да го ударя. Той се сви от болка. Тръшна се на пръстения под до мен, а без да губя време, аз се надвесих над него и отново го ударих с коляно в слабините. Той изрева и се хвана за топките. Изправих се и го ритнах с всички сили в корема. Той изпусна ножа и ревящ от болка опита да се предпази с ръце. Изритах ножа му встрани.
Той лежеше на земята, обезоръжен и вцепенен от болка.
Вече имах превес. Останалото щеше да е лесно.
Наведох се и извадих камата от ботуша си. Беше дълга и тънка, и много остра. Смарагдите по дръжката проблеснаха. Обичах тези смарагди и морскосинята им дълбочина.