Хората наоколо ставаха все повече и аз придърпах шапката по-добре върху дългите си коси, за да скрия пола си. Повечето се движеха в противоположни на нашата посока, само няколко търговски коли бяха като нас на път към града. Задмина ни някаква театрална трупа, изискани благородници на коне, дрипави селяни, а когато Габриел подаде глава през прозореца на каретата ни, един ездач с броня и дълго копие повдигна шапката си за поздрав и й каза, че закъсняваме. Придружаваше го дребен дебел мъж, който му хвърляше изпълнени с нетърпение погледи.
— О, доня — каза ездачът на кастилски, след като се поклони на Габриел, — всички забавления за дама като Вас вече свършиха. Най-вредните еретици вече бяха изгорени на кладата. Остава да се изпълнят наказанията само на няколко незначителни грешници, но за такава знатна дама като Вас това не би било интересно.
С прикрит кикот Габриел попита дали тече някакво аутодафе и добави, че не знаем за това.
— С брат ми пътуваме по други задачи — каза тя, като махна с ръка към мен.
Кастилският на Габриел беше отличен за разлика от моя. За мен беше новина, че баща й е бил войник в испанската армия. Изобщо не знаех много за камериерката си. Трябваше да поправя пропуските си. Моят баща обаче се беше погрижил да ми даде добро образование, включително и по езиците, и се оправях достатъчно добре и на италиански, и на кастилски.
— О, да, едно от най-големите аутодафета в последно време — каза ездачът с подрънкващата броня. — Цяла Испания се събра да ги види. Наистина беше забележително. Кралят дори изпрати своя полубрат Хуан Австрийски да почете града с присъствието си. Но вече трябва да вървя. Светът има нужда от мен. Аз съм спасителят, когото очакват изпадналите в нужда девици и всички воини за правда. Това е призванието ми. А Вие, доня, сте в сигурни ръце с брат си, както виждам. Пожелавам Ви спокойно и приятно пътуване.
Той се поклони дълбоко. После даде знак на придружителя си и двамата продължиха странстването си, докато рицарят с развълнувани жестове сочеше към една вятърна мелница в далечината.
Наближихме градските порти. Слънцето беше ниско, черен дим се издигаше над червеното вечерно небе, а аз вече не се радвах. Бях видяла достатъчно кръвопролития във Франция, където хугеноти и католици безмилостно се избиваха в името на вярата. Чухме виковете на възбуденото множество — явно все още имаше зрители на аутодафето. Изгарянето на еретиците се беше провело извън градските стени и аз вече виждах кладите и трибуната за благородниците.
Каква зловеща гледка. Седем овъглени тела бяха вързани за изгорените клади, черни озъбени черепи, които сигурно само допреди няколко часа са крещели и проклинали Бога и хората.
Сега завързваха за позорния стълб и последните грешници, други висяха до тях почти изгубили свяст. Спектакълът явно вървеше към своя край. Пищно облечените благородници вече си тръгваха, тълпата постепенно се оттичаше и пътят, който минаваше пред градските порти, отесняваше все повече. Наложи се да подкарам коня в по-бавен ход и търпеливо да се понесем с множеството.
Един мъж с впити оранжеви чорапи и къси, бухнали като тиква панталони в същия цвят изскочи с коня си точно пред нас и ме принуди да спра за момент. Бях го забелязала да слиза от трибуната, а сега видях, че и останалата част от облеклото му е също толкова пищна и в тон с последната мода. Носеше полирана до блясък, обкована със злато кираса[2] с висока извивка на гърлото, над която се виждаше фина бяла нагъната яка. Освен това имаше копринен шарф и шпага, която изглеждаше от скъпа толедска стомана.
Понечих да се възмутя на висок глас — не беше редно да ме прережда така, — но се опомних. Не можех да рискувам гласът ми да издаде, че съм жена. Само го изгледах гневно.
Той видя погледа ми. Замислено поглади мустаците си. После се усмихна широко, кимна ми и за момент бях готова да се закълна, че ме е разкрил. Стори ми се, че очите му проблеснаха развеселено и любопитно.
Вляхме се през градски порти заедно с потока от хора. Благородникът с оранжевите панталони все още яздеше пред нас. Краката му бяха дълги и мускулести и ми мина през ума, че екстравагантният цвят на чорапите, в които ги е обул, отлично им подхожда.
Вътре в града множеството отново почна да се разделя. В сумрака се насочих след основния поток на хората и свих по една покрита с каменни плочи улица покрай реката. Конете ми се струваха уморени, тропотът на копитата им беше все по-бавен и аз започнах да се оглеждам за някоя странноприемница, където да се погрижат за тях, а ние с Габриел да пренощуваме. Кулите на катедралата се открояваха на фона на тъмнеещото небе и аз свих по една тясна уличка с надеждата наблизо да има площадче с гостилници.
2
Кираса — от фр. cuirassе — част от бронята, изработена от цели парчета твърд метал, която покрива гърдите. — Б. пр.