Улицата свършваше на просторен площад, в единия край на който беше катедралата и при вида й аз впечатлена дръпнах юздите и спрях каретата. Катедралата беше фантастична, но и малко зловеща. Докато при цялото си величие Парижката Света Богородица е елегантна и изящна, катедралата в Бургос беше масивна като крепост и напълно необхватна. Приличаше на безразборно съчетание от различни стени и пристройки, някои от които бяха част от манастира към катедралата. Имаше и отделен осемстенен параклис, който повтаряше формата на кулите от западната страна.
Подръпване на юздите ме върна в реалността и като сведох поглед, видях дрипав беззъб мъж с неописуемо мръсно лице.
— Да Ви помогнем нещо, господине? Водач да ви трябва? Ще Ви помогнем, няма да Ви струва никак скъпо. Елате, елате с мен. Дайте някоя дребна пара.
Той отново дръпна юздите и ми се прииска да го прогоня с ритник. Наближиха ни още просяци, две жени протегнаха ръце и аз се запитах дали да вадя шпагата си или ще се махнат, ако им хвърля няколко монета. Вероятно не.
— Изчезвайте веднага! — Някакъв мъж приближи на кон и ме изпълни неволна радост, когато видях, че е благородникът от по-рано. Беше извадил шпага и сега я насочи към беззъбия, който пусна юздите и бързо се отдалечи заедно с останалите от шайката си. — Така, така, бягайте! — викна след тях ездачът и замахна с шпага във въздуха. После се обърна към мен усмихнат: — Уважаеми господине, простете ми намесата, но бургоските стражи все още не са се върнали от изгарянето на еретиците на клада и след свечеряване градът е опасен.
Този мъж почваше да ми харесва. Във всеки случай неприязънта ми от по-рано вече я нямаше. Беше решителен, а усмивката му беше заразителна. Отвърнах на веселия му, самоуверен поглед и реших, че ще рискувам да говоря с него, дори и гласът ми да ме издаде. Всъщност май исках да разкрия пола си, това си помислих, след като през ума ми мина въпросът дали и ръцете му са така силни като краката.
— Благодаря — казах аз и се усмихнах. — Не познавам града, а търся странноприемница, където да пренощуваме. Пътувам със сестра си. Идваме от Франция.
При думите ми досегашната му веселост изчезна и той ме изгледа твърдо.
— И Ви трябва кочияш, доня — каза накрая. — Нима жените във Франция вече носят мъжки дрехи? Не бях чувал за това, а смятах, че добре познавам модата и тук, и във Франция. Не знам какви са мотивите Ви, но Ви съветвам да облечете нещо по-подходящо. При това една рокля само би подчертала женската Ви красота. Престъпление срещу целия свят е да криете прелестите на пола си.
Разгневих се. Той явно си мислеше, че ще ме омае с комплимента си — и донякъде беше прав, — но ми беше омръзнало от мъже, които смятат, че по рождение знаят по-добре от жените кое е най-доброто и най-разумното за тях. Макар и в конкретната ситуация да беше прав.
— Благодаря Ви за съвета, който, не се съмнявам, давате с най-добри намерения — казах с хладен тон. — Но държа да подчертая, че съм зряла жена, напълно в състояние да се грижи сама за себе си. Единствено Господ може да ме направлява и съди. Горделивостта е грях, а какво, ако не горделивост, е да се смяташ за равен на Господ?
Думите ми не го смутиха. Напротив. Той изпъчи гърди и ме огледа едновременно надменно и похотливо.
— Позволете ми да се представя, доня — каза. — Казвам се Хуан Австрийски и съм полубрат на крал Филип II. Надявам се — за Ваше добро — да не принадлежите към френските еретици хугеноти. Макар че именно към такива мисли ме навеждат думите и поведението Ви. Такива в Испания не ги търпим. Дори и в образа като красива жена. Дяволът трябва да бъде унищожен. В тази страна правата вяра е само една.
Бях го подценила този Хуан Австрийски. Не само че беше весел и очарователен, но явно умееше да бъде твърд и непреклонен в аргументите си. А вероятно и опасен. Този контраст го правеше още по-привлекателен. Имаше някакво непокорство у него, беше като гладен, прекалено самоуверен вълк.
— Казвам се Мадлен дьо Мондидие — отговорих аз възможно най-спокойно. — Католичка съм и придворна дама на френската кралица майка Катерина Медичи. Пътувам към испанския кралски двор, при дъщерята на Катерина, кралица Елизабет.