Чуха се възгласи и възторжени викове. Филип II се беше настанил в една от каретите, която щеше да го откара през последната част от пътя до двореца Ажасар де Севиля, където беше настанен дворът, и сега махаше на хората, докато минаваше покрай тях. По-голямата част от нас, придворните, щеше да стигне дотам пеша.
Едрият мъж в червени одежди шумно поздравяваше хората наоколо си, докато си проправяше път към нас с Фуркево. Огледах се за оправдание да се оттегля. Но Ана де Еболи вече беше тръгнала с Руи след краля, а малко по-напред видях Анна де Толедо, с която също не исках да рискувам да се срещам в тази ситуация.
— Фуркево, стари приятелю! — чу се вик. Гласът на мъжа беше дълбок и той говореше на френски. Едрото му тяло почти задуши далеч по-слабия Фуркево в прегръдката си.
— Кардинал Гранвел, каква радост да Ви срещна отново! Бях решил, че вече окончателно сте се прибрали, не ми ли казахте нещо такова в Лувъра?
— До голяма степен е вярно — каза кардинал Гранвел и ми хвърли поглед, в който сякаш видях сянка от спомен и от който аз направо замръзнах от ужас. — Но крал Филип II ме помоли за помощ за договарянето на съюзи в битката срещу турците. Не след дълго пътувам за Рим и Венеция. А Вие все още сте френски посланик в Испания, както виждам. Много ми допадат пътуванията до Париж, след като вече не съм на испанска служба.
— Да, но вече не съм сам. Радвам се на помощта на тази млада дама, пратеница на Катерина Медичи. Кардинал Гранвел, позволете ми да Ви представя…
— Не е необходимо, Фуркево. Никога не забравям красивите лица. А имената съм длъжен да ги помня по служба. Истинско удоволствие е най-сетне да се срещнем лично, мадмоазел Дьо Мондидие. Вие озарявахте целия парижки двор.
Стомахът ми се сви. Той ме беше нарекъл „госпожица“ пред Фуркево.
Кардинал Гранвел и мосю Дьо Фуркево. И двамата — държавни представители от най-високо ниво. Самата аз бях просто новачка и колкото и сложни ситуации да бях разрешавала къде с думи, къде с шпага, сега наистина не знаех какво да правя.
Отново трескаво го поздравих, промълвих няколко думи и замръзнах. Умолително погледнах към Фуркево.
Фуркево, добрият, мил Фуркево! Той дори не трепна при това „мадмоазел“ от страна на Гранвел. Нито му възрази, нито показа каквото и да било учудване. Вместо това насочи разговора към други теми, заговори за музикалния празник, планиран за следващия ден, а след това помоли кардинала да ни извини и ме отведе встрани.
Продължихме към двореца Алкасар де Севиля. Вече бяхме съвсем наблизо.
— Мосю Фуркево… — започнах аз.
Той ми изшътка и се огледа. Мнозина крачеха до нас на път към двореца.
— Поне говорете тихо, за да не ни чуе някой — каза. — Нима си мислехте, мадмоазел, че не знам истинското Ви положение? Все пак съм доверен пратеник на крал Шарл и на кралицата майка. Катерина Медичи веднага ме уведоми за тайната Ви и ми нареди да се грижа за Вас. Колкото до това какво ще правим с присъствието на Гранвел и с риска той да Ви разкрие — това ще обсъдим другаде. При всички положения трябва бързо да обсъдим вариантите и да намерим най-подходящото решение.
Севилският дворец Алкасар беше по-красив от този в Мадрид. С Форкево крачехме из прилежащите градини, където ни заобикаляше пищна цъфнала зеленина — лилави бугенвилии, сенчести горички от палмови и прасковени дръвчета, маслини с толкова стари и дебели стебла, че сигурно са били свидетели на самото Сътворение. От градините се виждаше дворецът — истинска наслада за очите с извитите си арабски орнаменти. Колонадите и сводовете бяха толкова омагьосващи, че при вида им душата се изпълваше с щастливи видения — сякаш в изящните мотиви на камъните маврите бяха вградили и копнеж, и спокойствие.
— Не бихме ли могли да кажем на Гранвел, че съм се омъжила след срещата ни в Лувъра? — предложих аз.
— Не. Той Ви познава като мадмоазел Дьо Мондидие, а тук Ви наричат мадам Дьо Мондидие. Няма никаква логика да сте запазили моминското си име след брака. Гранвел е интелигентен човек. Веднага ще разбере, че нещо не е както трябва.
— А не можем ли да му се доверим? Достатъчно близък ли сте с него, за да направим това, мосю Дьо Форкево?
— Ах, малка ми госпожице Мондидие, колко много още имате да учите! В държавните дела няма приятелства, най-много съдружия. Макар и Гранвел да таи симпатии към Франция, той е предан на испанската корона. От край време работи за испанското кралско семейство. Но дълбоко в себе си кардиналът е добър човек, за разлика от кардинал Дьо Лорен например, никога не са го водили стремеж за власт или религиозна омраза. Той не би Ви наранил, нито оклеветил, освен ако това не е част от работата му. А няма причина да е така. Целта му е да убеди папата и Венеция да влязат в съюз с Испания и това е единственото, което го интересува.