— Тогава какво предлагате, мосю?
Фуркево се замисли. Около нас се чуваха птичи песни, свирене на цикади, а въздухът сякаш потрепваше от горещината на следобедното слънце.
— Едната възможност е да се опитам да разбера кога продължава към Рим. Ако е скоро, можете просто да се опитате да го избягвате. Другите възможности са или да разчитаме на доброто му сърце, или да признаем всичко на Филип II, преди кралят да го научи от друго място. А в крайна сметка Вие можете да се отделите от свитата до тръгването на Гранвел. От изброеното изключвам варианта да му се доверим. Да, Гранвел е добър човек, но мисля, че веднага би предал тази информация на Филип II. Сама да признаете всичко пред краля и да разчитате на милост и разбиране, също не бих го препоръчал. Последиците са непредсказуеми и всичко може да свърши по твърде неприятен начин и за Вас, и за отношенията между Франция и Испания. Тази възможност трябва да я оставим за най-краен случай. Препоръчвам просто да избягвате Гранвел, докато отпътува. Ако самата Вие заминете, това би предизвикало коментари и съответно бихте привлекли внимание. А ние не искаме това. Нека първо проуча кога заминава. А след това ще продължите както досега да се държите съвсем естествено като френска представителка, като в същото време гледате Гранвел да не Ви доближава, за да не се стигне до въпроси и коментари за Вас. Какво ще кажете за този план?
Съгласих се, но изразих и тревога. Равновесието беше крехко. Всъщност най-много ми се искаше да избягам от всичко това. Да взема Мари Беатрис, да яхна коня си и да се махна от Гранвел и от Кристобал, да намеря Хуан и да го целуна сред кръв и звезди, сред планините на Гранада. Но това беше невъзможна мечта и аз го знаех много добре. Трябваше да изчакам Хуан да потърси мен.
35
Мари Беатрис вече почти се беше научила да стои права. Не сама, но когато я повдигнех и я държах, тя изпъваше крачета, сякаш разбираше какво трябва да прави, а аз изпитвах неописуема радост от растежа и развитието на детето си. Тя оглеждаше всичко така любопитно и аз реших да потърся из севилските пазари нещо, с което може да си играе. Беше проявила особен интерес към каменните лъвове в градината, усмихваше се доволно и шаваше, когато ги галех и потупвах. Мислех си, че може би на пазара ще намеря някое лъвче, издялан от дърво.
Беше денят след пристигането ни и срещата с Гранвел и аз помолих Алфонсо да приготви каретата. Исках да прекарам по-голямата част от деня далече от двора, поне до музикалното празненство вечерта, на което бях длъжна да присъствам. Помолих Габриел — въпреки протестите й, че не е прилично да пътувам сама — да остане с Лаура и Мари Беатрис. Ако пристигнеше писмо от Хуан, трябваше да е там, за да го приеме. И аз бях написала писмо, което пратеникът трябваше да вземе на връщане. В него му разказвах за любовта на Кристобал към Мария де Мендоса и за клетвата му да отмъсти за любимата си и да убие Хуан.
И така в онзи топъл майски ден потеглих през Севиля към Пласа де Сан Франсиско, едно от най-големите тържища в града, където се провеждаха и аутодафета.
Гледах през прозорчето към гъмжилото от хора и опитите на Алфонсо да води каретата право през тях. Фуркево ми беше разказал, че Севиля е не просто най-богатият град в Испания, но и този с най-многочислено население. От всички страни ни заобикаляха все същите красиви сгради с арабски орнаменти, издигнати от маври и мудехари. Мудехарите — които за разлика от мориските не били покръстени насилствено — бяха построили особено много църкви, а освен тях видях и други храмове, които първоначално са били еврейски синагоги, но много отдавна са били превърнати в молитвени домове за правата католическа вяра. Кръчмата в Сиудад Реал навремето се наричала „Триединство“. Колкото и да се опитваха да прочистят тази страна, беше невъзможно да се заличат всички следи.
Когато стигнахме Ил аса де Сан Франсиско, помолих Алфонсо да ме почака и да наглежда колата и конете. Той промърмори нещо уклончиво и малко нацупено и го заподозрях, че би предпочел да се шмугне в някоя кръчма, отколкото да седи и да чака на слънце на капрата.
Пазарът в Севиля беше по-различен от другите, които бях виждала в Испания, и аз го заразглеждах с любопитство и изумление. Имаше екзотични подправки и пъстроцветни птици, видях и множество араби в чуждоземни облекла. Не го бях очаквала при настоящите сблъсъци на кралството с мориските и техните мюсюлмански поддръжници. Но арабите бяха твърде важна част от търговията на Севиля, за да спрат контактите с тях.