Както стоях насред сладникавия и остър аромат на храста — лавър, мина ми през ума — до мен достигнаха гласове. Извадих шпагата си и ме прониза тръпка при тихото издрънчаване на острието в ножницата. Никога преди не се бях чувствала толкова нащрек, сякаш сетивата ми долавяха всичко. Очите ми бяха привикнали с тъмнината, ушите ми чуваха прошумоляването и на най-малкия лист.
Трима мъже вървяха заедно. Долавях гласовете им. Кристобал не беше сред тях. Стоях съвсем тихо, почти не смеех да си поема въздух. Тримата подминаха фонтана на Посейдон, без да ме забележат.
Кристобал е единак, помислих си аз. Ако имам късмет, ще бъде сам. Но какво щях да правя, ако противно на очакванията ми, имаше компания?
Все едно. Във всеки случай щях да намеря решение. Бях дошла да убивам.
Точно както очаквах, той беше сам. Разпознах фигурата му отдалече, много преди да чуя стъпките му. Можех да го позная навсякъде, дори и в Ада. Висок и леко олюляващ се, като пиявица във вода, той се движеше безшумно през мрака. И изведнъж ми се стори, че той не принадлежи на този свят, контурите на черната му фигура сякаш се размиваха, сякаш беше само сянка, без съдържание.
Най-сетне до мен достигна хрущенето на стъпките му. Все пак беше истински. Тяло от кости и плът, тяло, което може да кърви. Извадих камата от ботуша си. Бях готова. В дясната ръка държах шпагата, в лявата — камата.
Кристобал стигна до малкото площадче с фонтана. Тихо си говореше нещо. Нещо го беше ядосало, нещо го тревожеше, личеше си, и му се ядосах за тази слабост, за този неовладян изблик на чувства, който проявяваше, останал насаме със себе си.
Той беше слаб, аз бях силна. Вече дори не можех да си обясня защо някога съм си мислела, че е обратното.
— Мария — каза той и спря пред фонтана и цветните лехи. Наведе се и откъсна стрък лавандула.
Сега!
Изскочих иззад храста.
— Кристобал — викнах и се втурнах към него с вдигната шпага, — време е за последната ти молитва, защото тази вечер ще умреш!
С всички сили замахнах към сърцето му.
— По дяволите! — възкликна той и в последния момент отскочи встрани.
Острието ми засегна дясното му рамо. Той простена, а аз видях от ръката му да шурва кръв.
Но преди да успея да нанеса втори удар, той също извади шпагата си.
— Хайде, ела ми, разпътна мадмоазел — изсъска той и застана ан гард. — Крайно време е да ти затворя мръсната уста. А след това е ред на развратника Хуан.
— Едва ли — казах аз и го погледнах право в очите, като обаче не пропусках нито едно от движенията му. Бях отровна змия, хищник, всеки мускул в тялото ми беше стегнат и готов за удара, шпагата и ножът бяха зъбите ми, всичко беше съсредоточено върху плячката пред мен.
Кристобал го разбра. За пръв път в него се появи колебание, несигурност в собствената му сила. Нима наистина беше срещнал човек, също толкова безскрупулен като него самия?
После посегна към мен и остриетата ни се срещнаха.
Отново и отново се чуваше дрънченето на метал, а двамата замахвахме и пронизвахме с всички сили, парирахме ударите на отсрещния, танцувахме един край друг, без да се уцелим нито веднъж. Беше не по-малко умел с шпагата от мен. Но по дишането му разбирах, че аз съм в по-добра форма.
— Упорит и тъп като магаре — подкачих го аз. — Мислех, че стъпката ти е по-лека. — Притичах от другата страна на фонтана. Кристобал се втурна след мен.
— На ти! — посегнах към лицето му, целех се в очите.
Но Кристобал приклекна, като в същото време скочи право срещу мен и ме удари с глава в корема.
Изпуснах шпагата си и се претърколих. Лакътят ми се удари в камък и ме прониза жестока болка.
Той веднага скочи отгоре ми. Подпрял брадичката ми с върха на шпагата си, почна да ме рита в гръдния кош.
Когато обмислях дуела ни впоследствие, реших, че точно в това е била грешката му. Човек трябва да убие веднага щом му се отвори възможност, не да се отдава на излишна жестокост.
Свих се на две, опитах се да избегна тежките му ботуши. След един от ритниците му в гръдния ми кош се чу хрущене и ме прониза спираща дъха болка.
После той се насочи към главата ми.
Но аз още стисках камата си и в последния момент замахнах към крака му. Забих острието с всички сили в стъпалото му и то остана там, а той зави и заподскача на един крак.