Хуан се беше изправил и стоеше зад писалището си.
— Ескобедо, глупако — избухна той с влизането ни. На мен не ми обърна никакво внимание. — Оставил си Ернандо ал Абаки да се засече с Алонсо дел Кастильо в преддверието! Разговаряха ли двамата? Каза ли Кастильо нещо, което би могло да събуди подозренията на Абаки?
— Извинете, изобщо не помислих за това — Ескобедо изглеждаше изплашен. — Кастильо само ми даде последното писмо. Каза, че трябва да се прати на Гергал. Изобщо не сме говорили за преводи или поправки. Ернандо ал Абаки може би изобщо не го е забелязал. Не се е случило нищо страшно, сигурен съм.
— Надявам се да си прав — каза Хуан гневно. — Истински ад ще настане, ако Абаки разбере, че капитулацията му е била провокирана от фалшифицирани от Кастильо писма. В най-лошия случай това ще бъде краят на капитулацията на останалите мориски командири. Сега изчезвай.
Ескобедо се оттегли смутен.
С Хуан се гледахме в очите. Известно време никой не проговори.
— Мадлен — каза той накрая без изненада и без радост в гласа. Все още стоеше зад писалището си. Не пристъпи да ме посрещне.
Огледах го. И още преди някой от нас да е казал нещо повече, вече знаех, че всичко е свършило. Пред себе си виждах човек, който най-сетне ме е изтръгнал от сърцето си.
— Хуан — казах аз, — пътувах дълго, за да говоря с теб.
— Нямам време за женски приказки — каза той сурово. Но в тона му долових и някаква болка, и още нещо — някаква нежност, желание светът да не е такъв, какъвто изглежда.
— Важно е. Трябва да ме изслушаш — казах настойчиво. Сърцето ми още се разтуптяваше при вида на Хуан. Искаше ми се да пристъпя до него, да го докосна, да усетя ръцете му.
— Защо ми е да слушам каквото и да било от твоята уста? На теб не може да се вярва.
— Значи знаеш… — Куражът ми изчезна и усетих, че ме изпълва отчаяние. Как копнеех да ми бяха оставили поне възможността сама да му кажа всичко. Това беше последният ми шанс да запазя поне капка от честта и достойнството си.
— Знам, че си ме излъгала. Не съм баща на копелето ти. — Последните думи сякаш ги изплю.
— Никога не съм те лъгала — защитих се аз. — Ти сам си направи изводите, а аз просто замълчах. Не поправих недоразумението. За което се извинявам.
— Имаше не една и две възможности да ми кажеш — каза той горчиво — Разменихме си достатъчно писма. Показах достатъчно интерес. Естествено беше да смятам, че детето е мое.
— Защо пък да е естествено? — Почвах да се ядосвам. Значи бях оставила Мари Беатрис, бях яздила през раздирана от битки страна само за да опитам да поправя грешката си, а той продължаваше да се държи така надменно. — Нима ти е невъзможно да приемеш, че и други мъже имат твоите умения и галантност? Да не си единственият мъж на света?
— Върви тогава при бащата на детето си, вместо да идваш тук и да занимаваш мен! Имам друга работа.
— Той е мъртъв — отговорих аз. — Загина, преди да срещна теб. Хуан, изслушай ме, идвам да ти кажа истината. Идвам да оправя нещата. Знам, че трябваше да ти кажа по-рано. Как разбра изобщо? От Анна де Толедо ли? Видях я по пътя насам.
— Анна винаги ми е била предана. А аз не я ценях достатъчно.
— Мен също не ме цениш достатъчно. Току-що убих Кристобал. Заради двама ни. Знаеш ли, че е обичал Мария де Мендоса и затова се е заклел да те убие? Ти така и не прие заплахата от Кристобал достатъчно сериозно.
— Жени! Мария, ти, Анна… Занимавате се една с друга и се месите в сериозните дела не на време и не на място. Нима наистина смяташ, че не бих могъл да се справя сам с желанието за мъст на някакъв си ревнив младши секретар? Имам да мисля за много по-сериозни неща. Хиляди умират. Хората остават без дом. А аз се опитвам да ги убедя да се предадат, до последния човек, да сложим край на този ад. Ернандо ел Абаки го чакат сериозни проблеми, когато се върне при Абен Абу и му разкаже какво се случва тук. Разпространяваме слухове и подправяме писма, за да убедим водачите на мориските да се предадат под фалшив претекст и да разбием обединението им. Абаки смята, че е направил услуга на Абен Абу. Вярва, че се е съобразил с желанието му. Ще поумнее и той. Още много ще загинат в борбата ми да донеса мир. А ти си хабиш силите в дворцови интриги и лъжи за бащинство? За да убиеш някакъв жалък дворцов чиновник и да те обявят за враг на Испания? Не можеш ли да мислиш, Мадлен, не можеш ли да погледнеш нещата от дистанция? Ти не си центърът на света.