Стоя на палубата и гледам морето. Улудж се държи добре с мен, оставил ме е да се движа свободно из кораба. Мисля, че съм му слабост. Научи ме на няколко турски и арабски думи и ми позволи да изучавам „Opus Majus“, който е получил — заедно с останалите вещи в дисагите ми и самата мен — като своя дял от военната плячка. Вече знам, че името му „Бей“ всъщност е титла. Означава, че е водач. „Реис“ означава „капитан“, а „паша“ явно е някаква много висша титла, нещо като генерал. Улужд ми обясни, че турският е различен от арабския, но много думи произлизат от него.
Вече съм здрава и силна, ребрата ми зараснаха, по тялото ми няма синини. Още нося мъжките си дрехи, които също изпрах. Шпагата и камата обаче не ми ги върнаха и ми липсват.
Стоя до релинга и гледам хоризонта. Морето е сиво и еднообразно. Не знам какво очаквам. Облаците се носят над главата ми, а вятърът вие в платната. Но насред нещастието си не мога да не се усмихна. Капитанът поддържа добра скорост.
Послепис
Писането на исторически романи е особено занимание — комбинация от съчинителство и исторически факти. Но все пак тези книги в никакъв случай не са учебници. Романите — включително и историческите — са и си остават художествена литература. „Копелето“ е във всеки смисъл художествена измислица, макар че действието следва плътно и — поне се постарах да е така — възможно най-точно историята на Испания. В моето описание и тълкуване дори историческите личности в крайна сметка се превръщат в художествени персонажи. Никой не знае какви в действителност са били принцесата на Еболи Ана или Хуан Австрийски, какво са чувствали, за какво са се борели, какво ги е движело. Когато попаднат в роман личностите се превръщат в персонажи.
По отношение на историческите детайли и езика може да се каже, че съм се движила по средата между автентичност и художествена волност. Например избрах да използвам по-обикновената дума „шпага“ за оръжието на Мадлен, въпреки че то по-точно би трябвало да се нарече „рапира“ Колкото до имената, както и в предната част — „Придворната дама“, най-често съм използвала изписване в традициите на страната, за която разказвам, но се срещат и изключения — където международното име е по-популярно — например „Филип И“ вместо испанското „Фелипе“
За проучванията си дължа благодарност основно на три творби:
Philip of Spain, Henri Kamen, Yale University Press, 1997
BloodandFaith,ThePurgingof Muslim Spain, Matthew Carr, The New Press, 2009
Imperial Spain 1469–1716, J.H. Elliot, Penguin Books, 2002
Информация за текста
Ане-Мари Ведсьо Олесен
КОПЕЛЕТО
Датска. Първо издание
Преводач Мария Змийчарова
Коректор и редактор Тонипрес — Антоанета Йорданова
Корица Огнян Илиев
МАТКОМ, издател, 2017
ISBN 978-954-9930-96-2