С копие до дирекцията на хартиената промишленост при Висшия съвет за народно стопанство на РСФСР, до Хартиения синдикат, до Работническо-селската инспекция.
Защо?
Един дявол знае защо.
«Мосселпром» е обезпокоен, че не му стига хартията за опаковка на сладкарските изделия. И пише — вярно, без копия, но затова пък на шест адреса: до Народния комисариат по търговията, до Комитета по печата, до — Работническо-селската инспекция на СССР — сектор «проверки», до Московската работническо-селска инспекция, до Московския съвет за народно стопанство — извън отраслевия отдел на сладкарската конвенция и до Съюза на работниците от хранителната промишленост.
Защо?
Не се знае.
Та нали всеки от шестте получатели, като види отгоре на писмото адреса на останалите петима, може да се успокои, допускайки, че именно те ще се заемат с уреждането на въпроса.
Пък и да не се успокои, какво да направи? Към кого да се обърне? Към всяко от останалите пет учреждения ли? Само към две от тях? А защо не към три?
Извън приведените седем примера могат да се посочат и по-важни въпроси, много по-съществени, по-належащи, по-срочни. Нали?
Да, така е.
Но когато става дума за неотложни въпроси от държавно значение, копиеманията се превръща от болезенен канцеларски навик в най-злокачествен бюрократизъм. Защото тук ръководен мотив става най-често стремежът да се презастраховаш, да прехвърлиш другиму отговорността за възможните служебни неприятности.
— Ние ли не сме си отваряли очите? Хе-хе… Нашите данни говорят точно обратното. Ние своевременно ви изпратихме копие от нашето отношение по въпроса. А вие, хе-хе, не благоволихте да ни отговорите!
А какво да правят наистина получателите на непресъхващия поток от копия?
Да ги хвърлят в коша или равнодушно да ги подшиват към дело?
Това би било бюрократично бездушие.
Да ги четат, сериозно, внимателно, да правят запитвания, да се месят във всичко?
Но това би значело да си зарежат основната работа, да се оставят да ги понесе книжният поток на канцеларщината, да забъркат още повече кашата!…
Във връзка с посевната кампания потокът от копия взе направо застрашителен характер. Някои изкусни чиновници се ограждат с истинска броня от книжа и документи, през която нищо не може да се види и разбере. Един член на колегиума на Главното управление по машиностроенето успял само за един ден да разпрати седем писма на тридесет и пет различни адреса — предупреждения за недоставени селскостопански машини.
Тези тридесет и пет копия са само онази част, която попадна в полезрението ни. Възможно е производителността на този член на колегиума на Главното управление по машиностроенето да е много по-голяма. Какво представлява тъничката мастилена струйка в сравнение с мощния канцеларски фонтан! Тоя член на колегиума на Главното управление по машиностроенето може да се сравни най-добре с някой брониран от главата до петите средновековен рицар.
И единият, и другият са копиехвъргачи, и двамата целят да обезвредят с копието си врага.
Упрекват ни, че сме се повтаряли. Вярно, имаше вече файлетон на тази тема. И последва най-строга заповед до всички поделения-на Висшия съвет за народно стопанство — да се преустанови разпращането на ненужни копия по инстанциите.
Да… но за една година нищо не се е променило. Всички приведени от нас случаи се отнасят за времето след излизането на фейлетона и заповедта.
… Струва ли си тогава отново да се връщаме на същото? Да пишем ли пак?
Защо?
Не се знае. За всеки случай. Може пък сега да хване декиш.
1930
Информация за текста
© 1930 Михаил Колцов
© 1978 Венцел Райчев, превод от руски
Михаил Кольцов
1930
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Публикация:
Михаил Колцов
ФЕЙЛЕТОНИ
Първо издание
Подбор и превод от руски ВЕНЦЕЛ РАЙЧЕВ
Редактор ЛИЛЯНА ГЕРОВА
Оформление ВЛАДИСЛАВ ПАСКАЛЕВ
Рисунка ИВАН ГАЗДОВ
Художник-редактор ЯСЕН ВАСЕВ
Технически редактор ОЛГА СТОЯНОВА
Коректор МАРГАРИТА МИЛЧЕВА
Дадена за набор на 1.11. 1978 г. Подписана за печат юни 1978 г. Излязла от печат юли 1978 г.
Формат 70×90/32. Печатни коли 8 1/2. Издателски коли 4,96. Тираж 30 125. Цена 0,50 лв.
Код 9535321111 04 — 5554-32-78
ДПК „ДИМИТЪР БЛАГОЕВ“ София, ул. „Ракитин“ 2
ДИ „НАРОДНА КУЛТУРА“ София, ул. „Гаврил Генов“ 4