Тръгна по тясната алея към Темпъл Бар, мърморейки да вървят по дяволите, всички и че ще си прекара приятно поне тази вечер.
Чиновникът в тери Кели каза „Крона“, но търговецът го взе за шест шилинга. Тръгна си от заложната къща весело, с пръстите си направи малък цилиндър от монетите. На улица Уестморланд вървяха двойки-млади мъже и млади жени, на връщане от работа, няколко окъсани хлапета бягаха, крещейки имената на вечерните вестници. Мъжът заобиколи тълпата, огледа я отвисоко и хвърли няколко преценяващи погледа към работничките. Главата му се напълни със шумовете от трамваите и тролеите, а носът му вече помирисваше парите на горещия пунш. Вървейки обмисляше как да разкаже на момчетата:
„И така… Аз просто го гледах, студено, знаете как, после нея, после пак него и после казах: «Не мисля, сър, че това е правилният въпрос, сър.»“
Нойзи Флин седеше на обичайното си място, в ъгъла на Дейви Бърн и като чу историята погледна към Фарингтън, казвайки, че това е най-страхотното нещо, което е чувал някъде. След малко се появиха О’Хейлоран и Пади Леонард, историята беше повторена. О’Хейлоран работеше във фабрика за малц, разказа им как си е отмъстил на главния, когато бил на работа в Калан на улица Фоунес, но все пак се съгласи, че неговото отмъщение не е й наполовина толкова добро, колкото историята, която беше чул до тук. Фарингтън каза на момчетата да забравят всичкото това и да поговорят за нещо друго.
И точно когато си разказаха всичките мъки, кой мислите, че дойде — разбира се Хигинс! Разбира се, че се присъедини към тях. Мъжът го помоли да даде своята версия за случилото се и той го направи с чувство и изключително живо. Малките уискита светеха на масата. Всички избухнаха в смях, когато им разказа как Мистър Ейлейн размаха юмрук пред лицето на Фарингтън. После имитира Фарингтън казващ „Ей тука са ми юмруците, ще те пипна и щ ти е толкова студено, колкото искаш“, докато Фарингтън гледаше компанията с големите си червени очи, усмихвайки се, по мустаците му светеха капките ликьор.
Като свърши всичко това имаше кратка пауза. О’Хейлоран имаше пари, но изглежда останалите двама нямаха нито пени, напуснаха бара, някак разкайвайки се. На ъгъла на Дюк, Хигинс и Нойзи завиха наляво, а останалите тръгнаха към центъра. Ръмеше дъжд, стичаше се по студените улици и когато стигнаха Баласт Офис, Фарингтън предложи да отидат в Шотландския бар. Беше претъпкано и шумно. Тримата избутаха крещящите на вратата и седнаха в ъгъла. Започнаха да си разказват истории. Леонард им представи един млад мъж, под името Уедърс, акробат и артист в Тиволи. Фарингтън си разля питието навсякъде. Уедърс каза да си вземе едно малко ирландско или Аполинарис. Фарингтън, който нямаше ни най-малка представа кое какво е, попита момчетата дали и те не искат по едно, но момчетата казаха на сервитьора да им донесе от обичайното. Разговорът им стана прекалено театрален. О’Хейлоран изпи едно на екс, Фарингтън-също. После Уедърс протестира, че тук гостоприемството било по ирландски маниер. Обеща им да ги вкара зад сцената и да ги запознае със няколко хубави девойчета. О’Хейлоран каза, че той и Леонард ще отидат, но не и Фарингтън, защото е женен мъж. Фарингтън ги изгледа така, че да се разбере, че смята, че са го зарязали като парцал. Уедърс им каза, да си поръчат нещо на негови разноски и им обеща да се срещне с тях по-късно в Мулиган на улица Пулбег.
Затвориха Шотландския бар. Компанията отиде в Мулиган. Влязоха на партера и О’Хейлоран поръча по един специалитет за всеки. Фарингтън вече си поръчваше за втори път, когато Уедър най-сетне дойде. За успокоение на Фарингтън, той си поръча чаша горчиво. Привършваше парите, но имаше все пак достатъчно, за да си изкара добре. Две млади жени с големи шапки и един мъж, облечен в стегнато сако, седнаха на масата до тях. Уедърс ги поздрави и каза, че са от Тиволи. Погледът на Фарингтън се спря за момент на едната млада жена. Имаше нещо особено в излъчването й. Имаше огромен тъмносин воал, вързан на ключ за брадичката й, носеше бледожълти ръкавици до лактите. Фарингтън се загледа влюбено в пълничката й ръка, която движеше често и с особена грация, след малко тя му отговори с поглед и той направо се влюби в големите й тъмнокафяви очи. Странното им, някак прикрито, излъчване го очарова. Погледна го два-три пъти и когато тръгнаха да излизат от стаята, тя каза: „О, пардон!“ с типичен лондонски акцент. Следеше я, докато излизаше от стаята, надявайки се да се обърне, но бе разочарован. Плю на липсата си на пари, плю на цялото си положение, на всичките онези уискита и аполинари, с които беше черпил Уедърс. Ако имаше нещо, което да мрази наистина на този свят, това бяха лепките. Ядоса се, че е изгубил връзката в разговора с приятелите си.