Люсиен се отдръпна и я накара да го погледне в очите.
— Би ли ми казала защо?
Болката я смазваше, затрудняваше дори речта й.
— Заради последната воля на баща ми. В завещанието му има една клауза, на която никога не съм обръщала особено внимание. Там се казва, че ако съпругът ми почине, преди да съм навършила пълнолетие, се връщам отново под опеката на вуйчо си. Дори да остана тук, в замъка, той ще владее парите ми, докато не се омъжа повторно или не навърша двадесет и четири години. — Тя го погледна през сълзи. — Той се опитва да те убие, Люсиен. Господи, какво ще правим сега?
Той я прегърна и собственически обгърна тялото й с ръце.
— Досещах се, че това трябва да е работа на Дънстън, макар че не разбирах какво точно цели. Що се отнася до това, какво смятам да предприема, все още не съм съвсем сигурен. — Той й се усмихна нежно. — Едно нещо обаче ти обещавам със сигурност: няма да му позволя да ме убие.
Катрин си пое въздух с усилие и кимна. Страхът й попремина. Поне засега Люсиен беше в безопасност. Бяха разкрили плановете и мотивите на вуйчо й. Скоро щяха да намерят и начин да го спрат.
— Успокои ли се? — попита я той и повдигна брадичката й.
Катрин кимна и се насили да се усмихне, но в действителност не се чувстваше никак спокойна. Не можеше да изличи чувствата си за вина за онова, което едва не се беше случило.
— По-късно ще поговорим отново за това — каза маркизът и отстъпи крачка назад, сякаш искаше да постави някаква дистанция помежду им. — А междувременно защо не си починеш малко, преди да стане време за вечеря?
Но кой знае защо, Катрин не желаеше да си почива. Искаше да бъде с Люсиен. Искаше да го докосне, да го целуне, да се увери, че наистина е в безопасност.
Тя се приближи, посегна и постави длан върху гърдите му. Почувства силните му мускули да се напрягат.
— Предпочитам да остана тук — отвърна меко тя. — Знам, че с теб не е така, но понякога аз се нуждая от теб. Сега се нуждая от теб, Люсиен.
Тя се повдигна на пръсти, зарови ръце в косата на тила му и го придърпа за целувка. Когато устните му се разтвориха от изненада, плъзна език между зъбите му и чу накъсания му стон.
Ръцете му я притиснаха почти болезнено.
— Катрин…
— Желая те, Люсиен. Нуждая се от теб.
Тя го целуна отново и едрото му тяло потръпна от ласката й. Отвърна на целувката й с ожесточение — дълбока, влажна, жадна целувка. Ръцете му се плъзнаха отчаяно по дрехите й — припряно разкопчаха копчетата, смъкнаха роклята й, разкъсаха връзките на ризата в усилието бързо да се освободят от нея.
После я вдигна на ръце, отнесе я до огромното си легло и внимателно я постави в средата. Спря само за миг, за да свали останалата част от дрехите си, и се отпусна до нея на леглото. Очите й се разшириха, когато я повдигна и я намести върху себе си. С ръка, вплела пръсти в косите й, той я притегли надолу и с жарка целувка отне дъха й.
— Кажи ми какво искаш — прошепна той, докато милваше гърдите й и нежно подръпваше зърната им.
Катрин се опита да му покаже с движенията на тялото си. Раздвижи се диво над него, опитвайки се да го погълне възможно най-дълбоко.
— Кажи ми — прошепна настоятелно той, решен да чуе думите й, а черните му очи сякаш я пронизваха. — Кажи ми от какво се нуждаеш.
С разтреперани пръсти, Катрин докосна красиво изваяните му устни.
— Нуждая се… от теб, Люсиен.
С приглушен стон, той потъна дълбоко в нея и я изпълни до безпаметност. Огнени пламъци бушуваха в кръвта й.
— Тогава побързай, любов моя. Вземи онова, от което се нуждаеш.
Думите му отново засилиха възбудата й. Приятното чувство, че властва над тялото му, се върна по-силно отпреди. Напълно гола, тя го обязди.
Някъде дълбоко в нея, мускулите му напрегнато се свиваха. Катрин долавяше напрежението в силното му тяло и усилието, с което се сдържаше, за да й достави удоволствие. Гореща влага плъзна между краката й. Катрин изцяло се отдаде на удоволствието, направляваше го, попиваше го с всяка фибра на тялото си. Яздеше го яростно и безмилостно, докато главата й клюмна немощно назад, а тялото й се стегна около плътта му.
Дланите му помилваха гърдите й, притеглиха бедрата. Люсиен започна да се движи в ритъм с нея, за да проникне още по-дълбоко в тялото й. Извика високо името му, когато я връхлетяха шеметните вълни на мощния оргазъм. Обич, нужда и удоволствие се сляха в едно. Люсиен не я отпусна нито за миг — нахлуваше в нея отново и отново, превземаше я с дълбоки тласъци, докато не я доведе до втори шеметен връх. Още един мощен тласък, и той я последва в небитието, разтърсен из основи от силата на изживяването.