Когато тялото й започна да се отпуска, Люсиен внимателно я премести на леглото до себе си и собственически обгърна тялото й с ръце. Катрин затвори очи, благодарна за топлината и близостта на тялото му. Поне в леглото за тях не съществуваха бариери, а само нетърпение да си доставят удоволствие. Ако се съчетаеше с любов, такова физическо привличане можеше да им осигури дълъг и щастлив семеен живот.
Но без любов рано или късно страстта щеше да отслабне. Катрин не преставаше да се пита колко дълго ще продължи това — единственото нещо, което ги свързваше. Дали страстта му щеше да замре, когато узнаеше, че носи в утробата си неговото дете? Болеше я от мисълта, че в момента, в който се закръгли с неговото бебе, Люсиен несъмнено ще си намери любовница, както постъпваха всички мъже с неговото обществено положение.
И въпреки че сладката тръпка на удоволствието все още не беше напуснала тялото й, сърцето й се сви от болка.
20
Застанал пред бюрото на Натаниел Уитли в кантората му на Треднийдъл Стрийт, Люсиен подписа документите пред себе си и ги подаде на Нат. Адвокатът му внимателно ги сгъна и ги запечата с капка разтопен восък.
— Готово. Документите са подписани от вас и от мен като свидетел — каза Нат. — Ще ги заключа в сейфа си заедно с ремъка и другите документи, които осигурихте. А ако междувременно нещо се случи с вас, лично ще ги отнеса на магистратите. — Натаниел Уитли вдигна поглед от листата по бюрото си и намести позлатените очила на носа си. — За бога, Люсиен, този човек се е опитал да ви убие. За тази си постъпка трябва да увисне на най-близкото дърво.
Люсиен отърка лицето си с ръка. Искаше му се всичко да бе толкова просто.
— Уверявам те, че това би ме направило истински щастлив. Но поне засега не разполагаме с конкретни доказателства, че Дънстън е платил на тези хора, за да ме убият. Мъжете, които ме нападнаха, отдавна са покрили следите си. А показанията на един коняр трудно биха разклатили позициите на един граф — особено, ако е влиятелен като Дънстън.
Писмените показания на Оливър Уийд, който отскоро работеше за него като коняр, бяха вторият запечатан документ, който Люсиен донесе на адвоката си. Бени Тейлър му помогна да открие кой стои зад инцидента. Уийд беше един от мъжете, които работеха в плевнята, когато стоманеният скрипец се измъкна от въжето и едва не го уби. Бени веднага си спомни, че е видял същия човек да се суети около седлото на маркиза. Тогава момчето си бе помислило, че Уийд просто го почиства.
Притиснат да признае истината, Уийд им каза, че му е платено да отнеме живота на маркиз Личфийлд и назова работодателя си — Евън Слоан, управител на владенията на граф Дънстън. Но признанията му не бяха достатъчно доказателство, за да потърсят отговорност от графа, нито дори от управителя му.
— Тези документи ще свършат работа само в случай, че умра при странни обстоятелства — каза мрачно Люсиен. — Ако това стане, Дънстън ще бъде заподозрян в убийство.
— Но вие няма да възкръснете.
— За съжаление е така. — Устните му леко се извиха. — Както и да е, това няма да се случи. Не и след като Дънстън узнае за съществуването на тези документи.
— И как възнамерявате да го информирате за тяхното съществуване?
— Утре сутринта заминавам за Милфорд Парк. Дънстън би трябвало да напусне новите ми владения до края на месеца — това означава след няколко дни. Като съпруг на Катрин сега аз притежавам земите й и възнамерявам лично да се уверя, че той е готов да си тръгне.
— Трябва да внимавате, Люсиен. Този човек няма съвест. Ако трябва да ви убие, няма дори да се замисли. Вижте какво е сторил на своята племенница — собствената си кръв и плът.
— Ще бъда внимателен. За всеки случай ще взема един приятел със себе си.
Нат вдигна поглед от листата, които подреждаше по бюрото си.
— Приятел?
Люсиен се усмихна.
— Точно така. Херцог Карлайл ще ме придружи. С него винаги се чувствам в безопасност.
Нат сякаш се поотпусна.
— Затова сте прав. Всеки би се радвал да има зад гърба си човек като херцога. — Той заобиколи бюрото си и застана пред маркиза. — И все пак тази игра може да стане опасна. Бъдете нащрек, милорд.
— Повярвай ми, ще се пазя. — Люсиен прекоси стаята и отвори вратата. — Между другото приеми моите поздравления. Надявам се, вече знаете колко щастлив ме направи новината, че двамата с леля ми ще се съберете.
Нат меко се усмихна.
— Още от момче съм влюбен в Уинифред Монтен.
Люсиен кимна, но думите на адвоката, произнесени така непринудено, някак го озадачиха. Как бе възможно мъже като Нат и Джейсън да приемат любовта без всякакви предубеждения? Изглеждаше му нелепо зрели мъже да вярват в подобни фантасмагории… и все пак… когато си помислеше за Джейсън и неговата Велвет, трябваше да признае, че тяхната връзка е по-особена.