Съпругът й щеше да замине. Катрин мигновено осъзна, че това е шансът, който чакаше от толкова дълго време, и алчно се вкопчи в него.
— Предпочитам да се върнем за сезона, ако нямаш нищо против. Време е да се покажа сред обществото и да сложа край на скандала веднъж завинаги. Рано или късно двамата с теб ще имаме деца. Трябва да постъпим така, както е най-добре за тях.
Както се бе надявала, мисълта за деца го накара да се усмихне.
— В такъв случай, докато съм там, ще уредя всичко за нашето завръщане.
Той пое ръката й и нежно притисна устни към дланта. За миг, докато се взираше в тези тъмни, горещи очи, Катрин съжали, че няма да замине с него.
Сега, докато опаковаше последните си дрехи и чакаше да свалят багажа й, тя не спираше да мисли за мъжа си. Заминаваше със смесени чувства. Една част от нея ликуваше при мисълта, че с доктор Кънингам ще поднови обучението си. Другата половина се свиваше от болка, защото съзнаваше как би реагирал маркизът, ако узнаеше, че отново е пренебрегнала волята му.
Само да можеше да го накара да я разбере!
Катрин знаеше, че това е невъзможно.
Във фоайето проехтя далечна гръмотевица и кристалният полилей на тавана се разлюля. За миг в небето проблесна светкавица, но дъжд не заваля. Пътуването до Гилфорд щеше да бъде продължително, но поне пътищата бяха още чисти и имаха всички шансове да изпреварят бурята.
— Каретата ви очаква както наредихте, милейди. — Рийвс я погледна с едва прикрито неодобрение. Очевидно съпругът й не знаеше за това пътуване, защото в противен случай би го споменал. Икономът имаше високо мнение за господарката си, но същевременно бе предан на работодателя си. — Какво да кажа на негова светлост, когато се върне? Кога би могъл да ви очаква?
— Аз ще се върна преди него.
— А ако ви потърси?
Катрин прехапа устни. За миг понечи да излъже, но съвестта не й позволи. Не правеше нищо лошо, просто отиваше на гости на свой стар приятел и съпругата му.
— Ще бъда в Гилфорд. Имам уговорка да посетя един лекар на име Сайлъс Кънингам. Ще бъда в дома му с неговото семейство.
Рийвс кимна отсечено, но очевидно се успокои.
— Желая ви приятно пътуване, милейди.
— Благодаря ти, Рийвс. — Тя изчака икономът да наметне вълнената пелерина на раменете й, после се спусна по стълбите и се качи на очакващата я карета. Колата не беше толкова екстравагантна като тази на маркиза, но бе уютна и удобна и несъмнено нямаше да създава проблеми по пътя за Гилфорд.
Почти целия ден измина в път към гъсто населеното, но непретенциозно градче по маршрута за Лондон. Доктор Кънингам я бе инструктирал да влязат в града откъм северната му част, където двамата с Маргарет живееха в хубава двуетажна къща.
Веднага щом каретата спря пред дома им, двамата й приятели застанаха на прага да я посрещнат. Сайлъс носеше обичайната си сива перука и припряно закопчаваше сакото на издутия си корем. Съпругата му беше по-ниска, но също така едра по телосложение, с мека кестенява коса, пристегната в спретнат кок.
Любезните домакини побързаха да я отведат в спалнята й на втория етаж. Стаичката беше проста, но безукорно чиста, с бледосин балдахин на леглото и сини, дантелени завеси на прозореца.
След като вечеряха заешко задушено и еленово месо в тесто, Катрин за първи път успя да поговори със Сайлъс за неговата работа. Маргарет любезно се усмихваше, докато в стаята се обсъждаха въпроси, които не означават нищо за нея, но очевидно силно вълнуваха нейния съпруг и скъпата им гостенка.
— Няма да е възможно да дойдеш в колежа, докато не свършат учебните занятия — каза й Сайлъс. — Но съм ти осигурил няколко текста, които да те занимават през това време. Можеш да се присъединиш към мен веднага щом учениците си тръгнат. Тогава ще ти покажа над какво работя от известно време.
Катрин беше ентусиазирана.
— С такова нетърпение очаквах този момент. Не можете да си представите какво означава да те заставят да се откажеш от единственото нещо, което истински те интересува.
Сайлъс кимна, внезапно натъжен.
— Мисля, че мога да си представя. Но при вас желанието да научавате нови неща е пламък, който не може да бъде загасен.
Катрин се усмихна на сравнението, благодарна че най-после е срещнала човек, който я разбираше.