— Донесох списък с няколко въпроса. Надявам се през следващите няколко дни да отговорим поне на част от тях.
Сайлъс кимна, доволен от ентусиазма й. През цялата вечер двамата разговаряха оживено, докато Маргарет вежливо слушаше, без да ги чува, а пъргавите й пръсти се суетяха с плетивото.
На другия ден доктор Кънингам отиде да свърши работата си в колежа, а Катрин остана в дома му, погълната от новите книги. Присъедини се към него късно следобед. Двамата се спуснаха към лабораторията, разположена в подземието на класните стаи.
— Е, няма смисъл да зяпате оттам — каза той, когато Катрин се поколеба до вратата, вторачила поглед в завитата с бял чаршаф маса по средата на помещението. — Виждали сте труп и преди. Ако искате да изучавате човешката анатомия, най-добре е да се използва първоизточника.
Катрин си пое дълбоко дъх. Спомни си последния път, когато се бе замесила в подобно научно изследване, възприемано с възмущение от обществото. После изправи рамене и пристъпи в лабораторията, твърдо решена да използва максимално краткото време, с което разполагаше.
Люсиен имаше странното предчувствие, че нещо не е наред. Вече два дни се опитваше да се отърси от тази мисъл, но тя сякаш проникваше още по-дълбоко в съзнанието му. И понеже шестото му чувство никога не го подвеждаше, реши да съкрати срещите си с Натаниел Уитли и да се върне преждевременно в Касъл Ранинг.
След напрегнатите часове по пътя за провинцията маркизът пристигна в замъка късно вечерта. Почти не се изненада, когато установи, че съпругата му не е у дома.
— Къде е тя? — попита той иконома, който, предан както винаги, бе проявил здрав разум да попита закъде е заминала.
— Нейна светлост тръгна към Гилфорд, милорд. Смяташе да посети стари приятели — лекар и неговата съпруга. Казвал се Сайлъс Кънингам.
Кънингам! Името мигновено изплува от паметта му и Люсиен вече знаеше кой е той. Нямаше съмнение и защо жена му е отишла да го посети — за да се заеме за пореден път с безумните си медицински опити.
Въпреки че изрично й бе забранил.
Ако пътищата не бяха толкова кални, а той самият — така уморен от пътуването, господ му бе свидетел, че щеше да тръгне веднага след нея. Вместо това маркизът се опита да успокои гнева си с чашка бренди. После се затвори в стаята си да поспи. Утре щеше да замине за Гилфорд и да застави непокорната си съпруга да се върне у дома. Утре Катрин щеше да се сблъска с неумолимия му гняв и безумните й занимания, недопустими за жена с нейното положение, щяха да бъдат прекратени веднъж завинаги.
Люсиен стисна гневно зъби. Независимо дали на Катрин това й харесваше, той щеше да я застави да му се подчинява.
Зората проблесна в сивото небе. Неспособна да заспи повече, Катрин запали свещта до леглото си, облече топлия си халат и се зае с поредния дебел том по анатомия, който Сайлъс услужливо й бе предложил. Искаше й се информацията в книгите да е по-пълна, изследванията над човешкото тяло да са по-задълбочени. Вероятно това можеше да се постигне, ако хората успееха да се сбогуват с представите от каменната ера — че опознаването на човешкото тяло е някакъв вид престъпление, сравнимо със сделка със самия дявол.
Катрин въздъхна при мисълта, че дори собственият й мъж не прави изключение. Неговите разбирания за благоприличие бяха толкова сурови, че никога не би й позволил да дойде тук, ако подозираше за намеренията й. Катрин потръпна при мисълта за онова, което би последвало, ако Люсиен я видеше да работи над Финас — името, което дадоха на трупа в подземието на колежа.
Катрин погледна часовника над камината, в която някой ранобуден прислужник бе разпалил буен огън с пресни въглища. Време беше да се приготви. Днес бе неделя. Щяха да посетят литургията в малката енорийска църквица и незабележимо да се върнат в колежа, за да продължат работата си.
Утре се връщаше в Касъл Ранинг.
Катрин смръщи вежди. Знаеше, че ще замине оттук със смесени чувства. Нямаше и ден, в който да не усещаше липсата на съпруга си, но след като се върнеше, щеше да й липсва работата й. Отново щеше да се потопи в света на бродерия и градинарство, който я отегчаваше и я караше да се чувства безполезна.
Катрин духна свещта, защото слънцето вече проблясваше през прозореца. Твърдо решена да не се терзае с проблеми, които не би могла да разреши, тя се спусна по стълбището. Както се бяха уговорили, тримата с Маргарет и Сайлъс посетиха литургията в църквата, но Катрин установи, че й е трудно да се концентрира. Мислите й блуждаеха, опитваше се да оформи въпросите, чиито отговори се надяваше да намери в лабораторията.
След като отдадоха дължимото внимание на свещеника и неговото семейство, най-после успяха да се измъкнат и Маргарет се върна у дома, а Катрин и Сайлъс побързаха да се спуснат в подземната лаборатория.