С престилка върху памучната си рокля, Катрин изучаваше безжизненото тяло върху масата. Сайлъс й бе съобщил, че човекът починал от изстрел в отпор и й показа къде точно е минало смъртоносното парче барут. Няколко куршума бяха засегнали ребрата, гърдите и корема. Диафрагмата му беше разкъсана, дебелото черво беше перфорирано.
— Бил е безнадежден случай — каза Сайлъс. — Цяло чудо е, че човекът е живял няколко дни.
Катрин не го попита по какъв начин колежът се е сдобил с трупа — и не искаше да знае. Както Люсиен й бе заявил, имаше безброй безскрупулни типове, които снабдяваха научните общности с трупове срещу заплащане. Предпочиташе да вярва, че тялото е било откраднато, а не изровено от гроба му. Но тя имаше доверие на доктор Кънингам и се надяваше, че се е сдобил с трупа по честен начин. Освен това, тя твърдо вярваше, че подобни изследвания са жизненоважни, за да се постигне някакъв напредък в медицината.
Доктор Кънингам нагласи очилата на върха на носа си.
— Обърнете внимание как храната преминава от стомаха към дебелото черво — инструктира я той и се наведе над масата. Катрин се опита да не обръща внимание на острия мирис на течността, с която балсамираха тялото, за да го съхранят, и се съсредоточи върху каналчето, което описваше скалпела.
— Забележи… — Лекарят спря по средата на изречението и Катрин проследи погледа му към вратата. Лицето й придоби същия сивкав оттенък като това на трупа върху масата, когато видя едрия силует на съпруга си на стълбището.
— Събери си нещата! — нареди й той толкова хладно и сдържано, че Катрин предпочете да бе изкрещял. Очите му бяха непроницаеми и не оставяха място дори за гнева, превърнал лицето му в стоманена маска. — Заминаваме за Касъл Ранинг — веднага!
Катрин навлажни устните си.
— Това е доктор Кънингам, мой стар приятел. Надявах се да имам възможност да те запозная с него. Той ми даде рядката възможност да…
— Видях с какво се занимавате. Казах ти да си събереш нещата. Вече се отбих в дома на доктора и прибрах останалата част от багажа ти. Съветвам те да ме послушаш, освен ако не искаш да те измъкна оттук насила.
Унижението отстъпи място на гнева. Катрин понечи да се възпротиви, да му отвърне, че отказва да се подчинява на заповедите му, но ръката на доктор Кънингам я възпря.
— Вървете със съпруга си — каза й меко той.
— Но аз не смятам да се…
— Може би след време той ще успее да те разбере. Засега най-добре е да го послушате.
Люсиен не каза нищо, само я гледаше с непроницаемо изражение. Катрин рязко обърна гръб на обвинението, което се четеше в очите му, и наметна пелерината на раменете си.
— Благодаря ви за гостоприемството, доктор Кънингам. Моля ви да предадете моята благодарност на съпругата си. — Тя се отправи към вратата и Люсиен я отвори. Последва я нагоре по стръмното каменно стълбище и после навън, на слънчева светлина.
— Мислех, че си започнала да разсъждаваш разумно. Толкова ли е къса паметта ти, че не си спомняш последствията от последния ти опит да разучаваш устройството на човешкото тяло?
— Разбира се, че не, но исках…
— Зная какво искаш — или поне си мислиш, че искаш. Предупредих те, Катрин, и то неведнъж. Освен това ти ми даде дума да се откажеш от безсмислените си занимания.
Брадичката й се вирна упорито.
— Обещах само да не се връщам в колибата — и не съм го сторила.
— Знаеш мнението ми по този въпрос. Чакала си да замина, защото знаеш, че няма да го одобря.
— Медицината е част от живота ми, Люсиен. Не можеш просто да ме помолиш да се откажа от нея.
— Аз не те моля, Катрин. Аз ти заповядвам. — Погледът му се плъзна към малката стая в подземието. Очите му бяха тъмни и мрачни. — Ти си моя съпруга и бъдеща майка на децата ми. Забранявам ти да се забъркваш в подобни гадости. Ясно ли се изразих?
Катрин остана безмълвна.
Маркизът разтърси раменете й, тъмните му очи я пронизваха.
— Ясно ли се изразих?
Катрин само кимна. Гърлото й бе пресъхнало и не й позволяваше да отговори.
— Да, милорд — прошепна тя. — Съвсем ясно.
Това бяха последните думи, които размениха, преди да стигнат Касъл Ранинг.
Дори и след завръщането им напрежението остана като невидима стена помежду им. Макар че Катрин често засичаше втренчения поглед на съпруга си, той почти не й говореше и никога не посети леглото й. Катрин знаеше, че това все пак ще се случи рано или късно. Повече от всичко на света маркизът искаше наследник, и ако тя играеше ролята си според неговите правила, вероятно някога щеше да й прости.