Катрин навлажни устните си, които внезапно бяха залепнали, и се обърна към иконома.
— Рийвс, провери дали негова светлост не се е върнал. Кажи му, че тримата с шериф Перкинс и полицай Нивънс го очакваме в златната стая.
Рийвс изгледа високомерно двойката неканени полицаи.
— Разбира се, милейди.
Бързите му стъпки се изгубиха зад ъгъла. Катрин покани мъжете в салона. Щом влязоха в златната стая, позвъни за чай. Опитваше се да намери начин да отложи разговора за момента, в който Люсиен щеше да се присъедини към тях. Той все още й беше сърдит, но винаги заставаше зад нея и несъмнено щеше да я подкрепи и този път.
Катрин нареди на лакея да остави подноса върху масата и лично се зае да налее чая. Надяваше се, че поне на външен вид изглежда спокойна, защото вътрешно бе ужасена.
Господи, какво би могъл да търси шерифът в дома й този път? Дали не бе дошъл за нея? Дали до ушите му не бяха достигнали слухове за медицинските й изследвания в колежа? И дори да бе така, какво общо имаше това с властите? А може би идваха за малкия Майкъл. Каквато и да беше причината за посещението им, мрачните им лица й подсказваха, че не идват за добро.
Катрин им наля чай. Трудно й бе да овладее ръцете си.
— Съпругът ми ще дойде всеки момент — каза напрегнато тя и мислено се помоли това да е истина. Никога не беше изпитвала по-голяма нужда да почувства подкрепата на Люсиен.
— Навярно бихме могли да започнем и без него — предложи шериф Перкинс и, без да обръща внимание на димящата чаша пред себе си, се изправи. Катрин го намрази още повече, задето я принуди да вдигне очи и да го погледне.
— Предпочитам да изчакаме — отвърна тя, — ако нямате нищо против. — Нервите й се изопнаха. Нямаше представа защо са дошли полицаите, нито пък колко ще издържи, ако остане насаме с тях. Страхът бавно я побеждаваше, ръцете й трепереха, пулсът й се учести. Господи, защо се бавеше Люсиен? Не, вероятно нямаше причини да се притеснява.
Но колкото и да се напрягаше да се успокои, страхът и догадките я подлудяваха. Катрин понечи да заговори, и точно в този момент, за нейно огромно облекчение, вратата се отвори и на прага застана Люсиен.
— Господа. — Все още облечен в удобния си костюм за езда, той мигновено различи белезите на смъртен ужас по лицето й, които така безпомощно се опитваше да прикрие. Притеснен, той побърза да застане до нея. Катрин изпита прилив на такава благодарност, че главата й се замая. Полицаите се изправиха, за да го поздравят. Катрин също се приближи към него, а той собственически обгърна кръста й с ръка. Допирът на ръката му й даде всичката смелост, от която се нуждаеше, и в този момент Катрин си помисли, че никога не го е обичала толкова силно.
— Добре — каза провлечено той. — След като вече сте тук, защо не ни кажете за какво става дума?
Перкинс повдигна гъстите си вежди.
— Щом поставяте въпроса така, ще говоря без заобикалки. Преди осем дни Дъглас Рот е бил отровен в дома си в Милфорд Парк.
— Отровен…? — Тази единствена дума се изтръгна от устните й дрезгаво и накъсано. Точно преди осем дни те бяха посетили Милфорд Парк. — Това… това е невъзможно.
— Абсолютно невъзможно — съгласи се Люсиен. — Преди осем дни граф Дънстън беше в цветущо здраве.
— Напълно сте прав, милорд. — Полицай Нивънс духна някаква прашинка от ръкава на тъмночервеното си сако. Той беше мършав човек с изпито лице и проницателни очи. — По време на вашето посещение графът е бил в идеално състояние на тялото и духа. Но в нощта след вашето отпътуване е легнал, смъртно болен. Неговият лекар, доктор Харис, определи като причина за състоянието му смъртоносна доза отрова.
Изражението на Люсиен остана непроницаемо, но една мускулче на челюстта му заигра.
— Искате да кажете, че граф Дънстън е мъртъв?
— Още не — отвърна Перкинс. — Но доктор Харис смята, че това е само въпрос на дни. Предполага се, че отровата се е съдържала в едно шише с бренди в кабинета му. Лекарят твърди, че организмът му е погълнал голямо количество екстракт от беладона. — Ледените му, сини очи се насочиха към Катрин. — На всички е добре известно, че вашата съпруга има огромни познания относно всички билки и растения, които се използват в медицината. Тя е имала възможност и мотив да го стори, след като вуйчо й я е затворил в „Сейнт Бартоломю“. А според показанията на иконома, лейди Личфийлд е изчезнала за известно време, докато сте били в имението.
Пред очите й се завъртяха тъмни кръгове. Струваше й се, че подът се разтваря под краката й. Тя се олюля и сграбчи ръката на Люсиен, за да не полети към земята.
— Съпругата ми не е отровила вуйчо си. Няма начин да знаете от колко време е стояло онова бренди в кабинета му, и щом търсите мотив, защо не се обърнете към десетките хора, които граф Дънстън е засегнал по един или друг начин през живота си?