— Хванах го. — С победна физиономия Катрин извади парчето и го захвърли на земята, после отново се съсредоточи върху прореза, който бе направила. С помощта на игла и конец, които извади от чантата си, тя внимателно заши раната.
Когато привърши, Майкъл все още беше в безсъзнание. Това можеше само да я радва. След като се събудеше — господи, надяваше се да се събуди, — болката щеше да е непоносима.
— Трябва да го отнесем в къщи — каза Катрин. Люсиен кимна и нежно го вдигна на ръце. Отнесоха го в стаята до нейната и маркизът внимателно го постави на леглото.
— Когато се събуди, ще му дам нещо, за да облекчи болката.
Погледът на Люсиен срещна нейния.
— Ще се събуди ли, Катрин?
В очите му се четеше такова отчаяние, че Катрин сведе поглед.
— Не зная.
— А ако раната се възпали?
Катрин преглътна с усилие. Именно това я притесняваше най-много.
— Ако Майкъл изобщо се събуди, това ще бъде най-големият ни проблем. Ще направя всичко възможно да го предотвратя, но никога няма гаранция.
Люсиен не каза нищо повече. Дълги минути стоя и я гледа с непроницаемо изражение. После се обърна и напусна стаята. Докато го гледаше да излиза, Катрин зърна отражението си в огледалото на гардероба. Лицето й бе пребледняло.
— О, господи! — Лимоненожълтата й рокля беше напоена с кръв. Ръцете й също бяха покрити с кръв, по лицето й аленееха яркочервени петна. Мислите й се върнаха към лицето на Люсиен, който така внимателно умееше да прикрива чувствата си. Несъмнено сега към нея изпитваше единствено отвращение.
— Господи! — прошепна отново тя, а стомахът й се преобърна. С разтреперани крака, тя се приближи към бюфета, наля вода от каната и внимателно изми ръцете си.
— Кат… рин… — От леглото долетя дрезгаво детско гласче.
— Майкъл! — Тя се втурна към леглото му, отпусна се на колене и нежно улови ръката му. — Всичко е наред, миличък. Ти претърпя малка злополука, но скоро ще се оправиш. — Катрин побърза да извади от чантата си бурканчета с лекове и мехлеми.
— Много… ме боли… гърлото. — Майкъл посегна към мястото, където Катрин бе срязала гърлото му, но тя внимателно улови ръката му.
— Знам, че боли, миличко. Но само така можехме да ти помогнем да дишаш. — Тя извади малко шишенце с опиум. При спомена за онова, което й бе причинил този наркотик, за миг се побоя за ефекта му над Майкъл. Но сега най-важното беше да му помогне да преодолее болката. Катрин извади тампон от чантата си, напои го с течността и го притисна към раната на врата му. Знаеше, че ще му е трудно да преглътне, но Майкъл не се възпротиви.
— Ще намажа гърлото ти с един мехлем и после ще го превържа.
Тя постави чист памук, напоен с билков мехлем върху раната и го завърза с дълга ивица плат около врата му.
— На сутринта ще се почувстваш по-добре.
Или поне така се надяваше. Но ако раната се възпалеше… Катрин тръсна глава и решително отхвърли тази мисъл. Когато привърши с превръзката, Майкъл вече спеше. Тя вдигна очи и забеляза Люсиен, застанал до вратата. Лицето му бе покрито със същата непроницаема маска, която бе видяла и преди.
— Заспа — каза тя. — Но се събуди за няколко минути, така че засега няма от какво да се притесняваме.
— Слава богу! — Маркизът прекоси стаята, без да откъсва поглед от детето. — Ще остана при него известно време.
Катрин само кимна. Когато погледна надолу към роклята си, несъзнателно понечи да скрие кървавите петна. Спомни си как я гледаше той в лабораторията на колежа и за миг си представи колко отвратен трябва да се чувства в момента. Никой джентълмен — а най-малко Люсиен, — не би искал жена му да изглежда така, сякаш току-що е прерязала гърлото на някоя овца. Само като си помислеше, че цялата е опръскана с кръвта на едно невинно дете! Катрин решително се обърна и забърза към стаята си, за да се преоблече.
През следващите два дни двамата с Люсиен се редуваха до леглото на детето. Привечер на втория ден Майкъл се събуди с треска и Катрин се подготви за най-лошото. Те продължиха да се сменят до леглото му, но извън това почти не се виждаха.
Нямаше никаква вест от Дънстън, но в момента това нямаше никакво значение. Всичките им молитви и надежди бяха отправени към малкия Майкъл.
Към края на третия ден треската бе преодоляна. Дори да беше имало начален стадий на възпаление, сега всичко изглеждаше под контрол. Странно, но откакто узна, че детето със сигурност ще живее, Люсиен напусна къщата и Катрин не го видя повече.