Той запали свещника на бюфета и се спусна по стълбите. Спря за миг пред тънката жълтеникава ивица, която се прокрадваше под вратите на библиотеката. Леля Уини определено не беше запалена по книгите. Само един човек в тази къща можеше да стои там по това време на денонощието.
Люсиен открехна вратата. Погледът му се плъзна в мъждиво осветената стая и се спря на крехката фигурка, приведена на дивана под прозореца. Облечена в сатенения халат на леля му, тя бе прегънала дългите си крака под тялото. Осветена единствено от восъчна свещ, на стола пред нея бе разтворена пожълтяла от времето книга с кожена подвързия и позлатени ръбчета на страниците.
— Не спите ли, мис Грей?
Тя се сепна при звука от гласа му и рязко повдигна глава. Беше толкова погълната от четивото си, че не го беше чула да влиза. Косата й беше разпусната и свободно се разливаше на непокорни вълни по гърба й чак до кръста. Беше гъста и лъскава, тъмна като сенките, които проблясваха по стените, и за пръв път Люсиен забеляза, че в нея проблясват червеникави оттенъци.
— Сънувах кошмар — пророни тя. — Реших, че е по-добре да почета, вместо да го преживея отново.
Той пристъпи към нея, поглъщайки с поглед меката извивка на гърдите й, ясно различима под копринената материя, тънката й талия, подчертана от стегнатия колан.
— Сънували ли сте този кошмар и преди?
Тя прехапа устни и поклати глава.
— Преди беше реалност — прошепна тъй тихо, че той едва я чу.
— Говорите за дните, в които сте била отвлечена?
Тя кимна някак припряно и извърна очи.
— Разбира се. — Но думите й прозвучаха фалшиво.
Люсиен спря до нея. Изучаваше лицето й. Бяха толкова близо един до друг, че сатенената материя на халата й докосваше черната коприна на неговия. Кой знае защо, тялото му откриваше в този допир нещо особено еротично. Напрегна се, а мислено изруга и отстъпи крачка назад.
— Какво четете този път, мис Грей? — Внимателно наблюдаваше как се променя изражението й, сякаш внезапно се затвори в себе си. Искаше й се да скрие книгата. Прочете го в очите й. Той посегна и затвори книгата, за да може да прочете заглавието, като внимаваше да отбележи страницата й с показалеца си.
— „Наръчник по акушерство“. — Отдолу с по-дребен шрифт бе изписано: — „Съдържа практически напътствия. Тук ще прочетете как най-безопасно да практикувате този занаят.“ — Маркизът се намръщи и вдигна поглед към лицето й. През ума му преминаха поне дузина ужасяващи мисли, но една от тях го стресна най-много.
— Казахте ми, че мъжете, които са ви похитили, не са… не са се възползвали от вас. Ако това не е истина, вината не е у вас. И ако се страхувате, че е възможно да носите дете, не се притеснявайте да ми кажете, мис Грей.
Дори на мъждивата светлина от единствената свещ той видя как страните й се обляха в руменина.
— Те не са… Нищо подобно не се е случило. — Тя се изправи сковано на неудобния си стол и вирна брадичка. — Просто се интересувам от тази тема. Както вече ви казах, още от дете ме занимават различни методи за лечение. Тук открих интересни книги и реших да ги прочета. А вие ми казахте, че нямате нищо против.
Дълго време той се взираше мълчаливо в лицето й и се питаше дали това е истина или просто поредната лъжа.
— Наистина нямам нищо против, мис Грей. Можете да четете каквото поискате. Аз няма да ви спирам. Нито пък ще ви предупреждавам да бъдете дискретна. Вие очевидно знаете как обществото гледа на подобни интереси, когато става дума за жена.
Тя сякаш още повече се изправи и яростно вирна глава.
— Зная, но не съм съгласна. Смятам, че всеки човек, независимо дали е мъж или жена, трябва да има възможност да научи всичко, което го интересува. Но все пак ще последвам съвета ви и ще продължа да се държа прилично според нормите на обществото.
Люсиен кимна. Неусетно вниманието му се бе отдалечило от думите й, съсредоточено върху голия глезен, който надничаше изпод полите на сатенения й халат. Стъпалото й беше бледо и извито, глезенът — тънък и добре оформен. Възбудата, която бе потиснал, сега отново се надигаше у тялото му. Маркизът решително обърна гръб на момичето, впери поглед в заглавията по лавиците, намери книгата, която търсеше и твърдо се насочи към вратите.
— Може би точно тези книги са причина за вашите кошмари, мис Грей.
Тя се усмихна едва доловимо.