Выбрать главу

— Ако можеше да видиш нещастното създание в деня, в който го открих в каретата си, вероятно би добил смътна представа за онова, което сигурно е преживяло. Бедното дете…

— Дете? — прекъсна го Джейсън. — Доколкото си спомням, ти спомена, че била около двадесетгодишна?

— Е, добре, навярно вече не е дете, макар че предпочитам да мисля за нея по този начин. Така нещата ми изглеждат… по-прости.

— Което ми подсказва, че тя те привлича.

Люсиен въздъхна.

— Тя е по-красива, отколкото можеш да си представиш.

— Трябва ли да ти напомням, че момичето, за което ще се ожениш, е само на деветнайсет?

— Алисън е различна. Аз…

— Какво ти? Не я желаеш, както желаеш лейди Катрин? — Джейсън се ухили. — Иска ти се да я отведеш в леглото, но тя е твърде невинна, така че се налага да потиснеш страстта си.

— Не съм сигурен, че все още е така невинна, както е била преди десет месеца. Единствено бог знае какво са й сторили на онова проклето място. Но все пак е факт, че тя е дама от висшето общество и нямам право да й причиня това. Освен това, сгоден съм за Алисън и скоро ще бъда неин съпруг.

— Но това не те спира да посещаваш хубавичката вдовица в селото.

Люсиен изруга приглушено.

— Всеки мъж има определени нужди, а и аз още не съм женен. И трябва да те уведомя, че напоследък не съм се виждал с нея.

— Имаш предвид, откакто лейди Катрин се намира в дома ти.

Маркизът не отрече, макар че нещата не му допадаха, изказани по този начин. Наистина, откакто Катрин Грейсън се бе появила в Касъл Ранинг, той бе изгубил интерес към вдовицата Картър. Малко разстроен от тази мисъл, Люсиен отново насочи разговора към основния проблем.

— Няма начин да не изпитвам съжаление към нея. Ходил съм веднъж в онази клиника. Видях сцени, сякаш извадени от дълбините на ада.

— Зная. Всъщност има екскурзии из града, които включват това място. Господи, можеш ли да си представиш, че хората са готови да си плащат, за да станат свидетели на човешкото страдание?

— Не. Нито пък мога да си представя страха, който изживява това момиче при мисълта, че някой ден могат да я върнат там.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Каквото е необходимо. Първо трябва да съберем възможно повече информация.

— Може би Велвет ще може да помогне. — Велвет бе единствената любов в живота на Джейсън — нисичко, кестеняво огнено кълбо, което понастоящем бе негова съпруга. Именно стремглавото увлечение на Джейсън към Велвет Моран, което едва не го бе довело до пълна катастрофа, бе едно от събитията, които подтикнаха Люсиен към решението никога да не позволява да се влюби.

— Велвет има приятел — продължи Джейсън. — Всъщност той е стар приятел на дядо й и ръководи Лекарското дружество в Лондон. Вероятно би съумял да се добере до записките за Катрин от „Сейнт Бартоломю“.

— Сигурно ли е, че можем да му се доверим? Защото, ако плъзне слух, че Катрин се намира тук, не бихме могли да им попречим да я отведат.

— Велвет познава доктор Нолън от дете. Той винаги е бил доверен приятел на семейството й.

— Добре, в такъв случай ще започнем оттам. Междувременно съм наредил на моя адвокат да провери дали е възможно да променим настойничеството на Катрин.

— Добра идея. А къде е въпросната дама? Иска ми се да я видя.

Люсиен кимна.

— Така и предполагах. Двете с леля Уини са в дневната. Трябва да се присъединим към тях за следобедния чай, но ми се струва, че е добре да пийнем нещо по-силно.

Джейсън се засмя.

— Тогава какво чакаме?

Те се отправиха към Зелената стая — една от любимите на леля му — и намериха двете жени, потънали в разговор. Леля Уини вече знаеше истинската история на Катрин и беше реагирала дори по-топло от Люсиен.

При звука от стъпките им дамите вдигнаха поглед към вратите. Джейсън спря за момент. Лъчистосините му очи изучиха Катрин от главата до петите и видяха същата рядка красота, за която Люсиен му бе говорил. Макар да бе облечена в чужда розова копринена рокля, която определено й бе широка в бюста, Люсиен не пропусна да забележи дръзката извивка на гърдите й, които му се сториха невероятно примамливи, загадъчно изкусителни. Очевидно Джейсън също ги бе забелязал.

Люсиен се намръщи. Последната мисъл никак не му допадна. С широки крачки той се отправи към жените и спря пред Катрин, чийто поглед бе изпълнен с безпокойство след влизането на Джейсън. Люсиен й се усмихна успокоително и част от напрежението сякаш се смъкна от раменете й. Понеже прислужниците бяха склонни да подслушват, за по-голяма сигурност я представиха като Катрин Грей. Това беше театър, който щяха да разиграват, докато опасността не отминеше.