— Мис Грей — учтиво промълви Джейсън и се приведе над мъничката й ръка, облечена в ръкавица. — Люсиен много ми е говорил за вас. И понеже той рядко изрича такива красиви слова за някого, надявам се да станем приятели.
Катрин се усмихна.
— Лейди Бекфорд ми разказа доста случки от времето, когато вие с негова светлост сте били деца. Имам чувството, че ви познавам отдавна. И нямам търпение да се срещна със съпругата ви.
— Аз също съм нетърпелива да се запозная с вас — долетя жизнерадостен глас откъм вратата. Велвет Сенклер нахлу в стаята с енергията на бурен вятър. — За мен е удоволствие… мис Грей. Нали така се казвахте?
— Да…
— А това е съпругата ми, дукеса Карлайл — довърши представянето Джейсън.
Велвет на свой ред я огледа преценяващо, после впери поглед в Люсиен, който неволно извърна очи. Онова, което прочете върху лицето му, извика усмивка на устните й.
— За мен наистина е огромно удоволствие, мис Грей. Люсиен е наш скъп приятел. Сигурна съм, че двете с вас ще се сближим.
Катрин се усмихна широко.
— Нямате представа колко силно се надявам да стане точно така.
Внезапно Люсиен проумя колко ценно би било това приятелство за жена, прекарала последната година далече от дома и семейството си, дори ако за нея „семейство“ означаваше Дъглас Рот.
— Мислех, че си заминала за селото? — Джейсън пое ръката на съпругата си и с неподправен жест я поднесе към устните си.
Велвет му отправи сияйна усмивка.
— Върнах се вкъщи малко след като получих посланието на Люсиен, но ти вече бе тръгнал към замъка. И след като от доста време не сме се събирали заедно, реших да се присъединя към вас.
А и след като си прочела, че споменавам „невероятно спешен случай“, не би могла да потиснеш любопитството си и да стоиш настрана, усмихна се вътрешно Люсиен. Дори след като бе родила две деца, Александър Джейсън и Мери Джейн, Велвет си бе останала същата луда глава, както на младини. Тя не беше онзи тип жена, която би избрал за своя съпруга, но с Джейсън си пасваха идеално. Слава богу, беше се омъжила за единствения мъж, който би могъл да я управлява.
— Защо не затворим вратите? — намеси се леля Уини. — Люсиен не случайно ни е събрал днес тук. Съзнавам, че Катрин току-що се е запознала с Джейсън и Велвет, но тя ни помоли за помощ и засега ще трябва да повярва, че се опитваме да й я дадем по най-добрия възможен начин.
Благодарен на леля си, че така ловко е насочила разговора в желаната от него посока, Люсиен решително затвори вратата.
— Леля Уини е права, събрали сме се тук с определена цел. — Погледът му се закова върху Велвет. — Понеже темата несъмнено е твърде болезнена за Катрин, накратко ще ти разкажа нейната история, а после всички заедно ще помислим за най-добрия начин да помогнем на една дама, изпаднала в беда.
Катрин го погледна с благодарност и такава надежда проблесна в очите й, че нещо трепна дълбоко в гърдите му. Каза си, че никой мъж не е в състояние да й откаже помощта си. Това нямаше нищо общо с неконтролируемата страст, която изпитваше всеки път, щом я погледнеше. Не беше продиктувано от желанието му да я отведе в леглото, макар че подобно твърдение не беше далече от истината.
Единствената причина се криеше в това, че тя отчаяно се нуждаеше от него. Нямаше към кого другиго да се обърне, нямаше на кого да разчита. Нуждаеше се от него повече от всяка друга жена в живота му и той нямаше да позволи на никой да й стори зло — нито на Дъглас Рот, нито на който и да е друг.
След завръщането си от Касъл Ранинг на другия ден, лейди Алисън Хартман отвърза връзките на сатенената си пелерина и я метна в ръцете на най-близката прислужница. Когато нахлу като буреносен облак във всекидневната, където майка й пишеше някакво писмо, лицето й все още гореше от гнева, разпалил цялото й същество. Пръстите й яростно стискаха малката дамска чантичка в ръката й.
Тя изчака икономът да затвори дискретно вратата след себе си, а майка й вдигна погледа си от отрупаното си с безброй листа малко подвижно бюро. Един поглед в гневните очи на дъщеря й я накара до потопи перото си обратно в мастилницата.
— Какво има, мила? Какво те е разстроило така силно?
— О, мамо, ти беше права. Наистина нещо става в онази къща. Когато пристигнах, маркизът беше навън с онази… с онази жена. И говореха за философия. Философия! Коя нормална жена говори с мъже на подобни теми? Това просто не е прието.