Сърцето й препускаше лудешки и ударите му отекваха в тишината на съзнанието й. Господи, намираше се в самия ад, или поне в този, който съществуваше на земята. Какъв ли демоничен ум бе сътворил това място? И колко ли още можеше да издържи? До слуха й достигна звукът от отекващи стъпки и дрънчене на верига. Вероятно пазачите връщаха някой нещастник обратно в килията му.
А може би идваха за нея.
Катрин се сниши и се сви на кълбо. Искаше й се да изчезне, да се слее с пода и стените. Известно време бе успяла да им се изплъзне, защото се стараеше да бъде мълчалива и покорна. Но рано или късно щяха да дойдат и за нея, както бе станало с останалите.
Стъпките се приближаваха. Сърцето й замря от страх. Мили боже, нека не идват за мен. Нека са избрали някой друг. Който и да е друг. Само не и мен! Не мен! И тогава ги видя — единият беше висок и широкоплещест, с тънки устни и мръсна руса коса, прихваната с кожена лента над челото. Другият бе нисък и дебел, увисналият му корем висеше над колана на кафявия му панталон, пропит с мазни петна.
Катрин едва потисна риданието си, когато ги видя да спират пред вратата на нейната килия. Вторият бе провисил на ръката си чифт тежки стоманени окови.
Още преди да отключи вратите, той й отправи похотлива усмивка:
— Добър вечер, сладката ми. Време е за малка разходчица.
— Не! — Напълно отчаяна, тя заотстъпва панически назад, а очите й безпомощно шареха из стаята в търсене на някаква възможност за бягство. Прекрасно знаеше какво ще й се случи, беше чувала какво са сторили на другите жени. Досега бе успяла да остане незабелязана за тях, макар че не разбираше защо. — Оставете ме! Стойте далече от мен! Предупреждавам ви — вървете си и ме оставете на мира!
По-високият само се ухили, но дебелият гръмко се разсмя — жесток, оглушителен звук, който предизвика хладна тръпка по гърба й — и я изтръгна от лапите на съня.
Сърцето й бясно препускаше, нощницата й бе прогизнала от пот и залепнала за тялото й. Тя опря уморено глава в стената на багажното и си напомни, че сънят й не е реалност — вече не. Беше истинско чудо — а може би сам господ й бе помогнал, — но тя бе успяла да измами страховитите пазачи, да избегне онова, което се канеха да й причинят, и да избяга от онази зловеща болница.
Катрин си наложи да не мисли за всичко това, да го зарови дълбоко в бездните на съзнанието си и да се съсредоточи върху запазването на трудно извоюваната си свобода. Сега бе далече от онова място, от онази всяваща ужас лудница, в която бе заключена близо година.
Засега това бе всичко, което можеше да желае и всичко, за което трябваше да мисли. Бъдещето й изглеждаше неясно, но имаше достатъчно време да крои планове и да реши какво ще предприеме. Само не трябваше да позволява да я заловят отново.
Катрин отново се отпусна и заспа. Нямаше представа колко време е спала, когато внезапно някой грубо я разтърси и я издърпа извън каретата. Вероятно щеше да се просне в лепкавата кал, ако вторият лакей не бе сграбчил ръката й в груба хватка, от която главата й отскочи назад.
— Пуснете ме! — Катрин отчаяно се опитваше да се освободи от мощната му длан. — Махнете ръцете си от мен!
— Имаме си пътник без билет! — извика единият от мъжете, преди да обвие кръста й с ръка и да я притисне до себе си. — Най-вероятно хлапачката е крадла! — При споменаването на тази дума, Катрин го изрита с всичката си сила в пищялите и той подскочи от болка, а сребристата му перука отскочи назад. Мъжът изруга и злобно я удари по тила. — Проклета крадла, направи го още веднъж и ще те накарам да съжаляваш!
Катрин вирна упорито глава:
— Удари ме още веднъж и, обещавам ти, ти ще съжаляваш!
— Е, достатъчно, спрете. — Схватката бе прекратена от плътен глас и двамата мъже мигом замръзнаха по местата си. Едва сега Катрин забеляза високия, внушителен мъж, който стоеше в сянката на каретата — господарят най-вероятно. Беше облечен в тесни черни панталони, дълъг черен фрак и идеално скроена черна жилетка със сребърни нашивки. На гърдите му се къдреше жабото на снежнобялата му риза, а от ръкавите му се подаваше изящна бяла дантела. Кожата на лицето му бе тъмна, а още по-тъмна бе косата му — леко чуплива, прихваната отзад с широка черна лента.