— Слава богу, че успяхме.
Люсиен погледна към прозореца, но тежките кадифени завески бяха спуснати, за да скрият светлината от кабината.
— Смятах да я оставя сама в хижата и на сутринта да изпратя камериерка, която да я обслужва.
— Опасявам се, че това не е най-разумното решение.
Люсиен впери поглед в отпуснатата на гърдите му глава. Макар да бе немита и сплъстена, тъмната й коса хвърляше червени отблясъци на светлината от свещта. Тя вероятно бе усетила, че я гледа, защото наклони глава назад и очите й бавно се отвориха.
— Ще ме… целунеш ли? Хареса ми… когато ме целуна… тогава.
Люсиен простена, а Джейсън се изхили.
— Мислех, че ти е само приятелка.
— Не беше това, което си мислиш. Те щяха да я отведат, а думите ми не стигаха до съзнанието й. И аз… О, по дяволите! Ти не би могъл да ме разбереш.
— Люсиен…? — отново прошепна тя, а името му се изтръгна от устните й меко, приглушено и примамливо.
— Какво има пак? — отвърна й рязко той и съжали в същия миг.
Катрин сякаш не забеляза грубия му тон.
— В сънищата ми… ти ме целуваше… отново и отново. Ще го направиш ли… сега?
За миг той не й отговори, защото макар да беше облечена в дрипавата си нощница, лицето й да бе покрито с мръсни петна, а косата й — нечиста и сплъстена, силно му се искаше да я целуне. Чувстваше мъничките й гърди, опрени в неговите, заобленият й ханш, притиснат в слабините му, и част от него се втвърди в панталона му.
— Това е лудост — изръмжа Люсиен, изгубил контрол над себе си.
Джейсън се разсмя от сърце.
— Изглежда ти предстои интересна нощ… Или поне каквото е останало от нея.
— Не се дръж като глупак. Момичето не знае какво говори.
— Сигурен съм, че е така. Опиумът обаче има свойството да изкопчва истината.
Люсиен не му обърна внимание. Катрин просто се нуждаеше от помощта му, това бе всичко. Веднъж вече я бе предал, но това нямаше да се повтори.
През повечето време пътуваха в пълна тишина, само от време на време Катрин отваряше очи и на няколко пъти повтори тихата си молба за целувка. Когато най-сетне пристигнаха в ловната му хижа дълбоко в горите, нервите му бяха изопнати до краен предел. Джейсън не бе престанал да се смее по онзи начин, който още повече влудяваше Люсиен.
За щастие, хижата бе изчистена и подредена, както бе наредил. Макар че нощта бе вече към своя край, на прозорците горяха факли, а в камината пламтеше буен огън. Докато внасяше Катрин, до вратите стоеше Бени Тейлър — високо, слабо момче, което работеше за него от години и с времето се превръщаше в привлекателен младеж с пясъчноруси коси и ъгловато лице.
— Всичко е готово, милорд, точно както наредихте. — Като син на негов наемен работник, седемнадесетгодишният момък бе един от най-доверените му служители.
— Благодаря, момче. Това е всичко засега. — Бени се изниза безшумно през вратата, а Люсиен понесе Катрин към огъня. Той помнеше настоятелната й молба да се изкъпе при първата им среща и бе наредил на Бени да й подготви топла баня. Пред бумтящата камина ги чакаше вана, пълна с гореща вода. Встрани бяха подредени още кофи, от които се вдигаше пара, а до ваната бе поставена кутийка с ухаещ на рози сапун и куп чисти ленени кърпи.
— Бени е помислил за всичко — промърмори Люсиен, след като обходи с поглед стаята.
— Баня… — прошепна Катрин с несдържан копнеж, щом Люсиен я пусна на земята. — Колко е хубаво! — Тя се олюля към ваната и вероятно щеше да падне в нея, ако маркизът не я бе уловил и притиснал отново към гърдите си.
— Успокой се. Нали не искаш да влезеш във ваната надолу с главата?
Тя се усмихна през натежалите си клепачи и дръпна връзките на гърба на нощницата си. Дрехата бавно се смъкна и оголи едното й рамо.
— Чувствам се толкова… мръсна. Нямам търпение… да се изкъпя. — Наведе се към ваната, но коленете й се огънаха. Люсиен я хвана още по-здраво през кръста и я изправи.
Джейсън отново се изхили и маркизът го погледна укорително.
— Какво, по дяволите, да правя?
Джейсън се изкикоти още по-оглушително.
— Казах ти, че нощта обещава да е доста интересна. — Той прекрачи прага на стаята и твърдо затвори вратата зад себе си. Люсиен чуваше смеха на приятеля си чак докато яхна освежения си жребец, който го очакваше в конюшнята. Отекна тропот на копита и Джейсън се отправи към дома си. Двамата с Катрин бяха съвсем сами.
Тя се взираше с копнеж в топлата вана, после извърна поглед към него.
— Струва ми се, че… не се чувствам съвсем добре.
— Виждам — отвърна сухо Люсиен, опитвайки се да откъсне поглед от голата плът на рамото й. Проклетата нощница сякаш всеки момент щеше да се смъкне от тялото й.