— Дали не би могъл… да ми помогнеш?
Люсиен стисна зъби. Знаеше, че няма друг избор, но трябваше първо да се пребори с онази част от себе си, която отчаяно жадуваше да я зърне гола. Господи, винаги се бе държал като джентълмен. Не си спомняше някога да се е чувствал толкова привлечен от някоя жена, че да изгуби контрол над действията си.
Катрин се олюля към ваната. Той я задържа, но ръката му закачи нощницата й и тя се свлече на купчинка в краката й.
— Дявол да го вземе! — Тялото й беше гъвкаво и крехко, с гладка кожа и нежни извивки. Бе доста висока за жена, но съвършено оформена. Тя обгърна с ръце шията му, за да се задържи права, а дланите му се озоваха на кръста й. Талията й бе невероятно тънка, бедрата й — топли и меки. За миг Люсиен затвори очи, пое си дълбоко дъх и я вдигна над ваната.
При допира с топлата вода Катрин се усмихна. С благодарна въздишка се отпусна се в ласкавата й прегръдка. Гърдите й бяха с формата на шишарки — мънички и тежки; зърната им бяха щръкнали като розови бодли — стегнати и изумително възбуждащи.
Люсиен застина. Не беше човек, склонен да се възползва от създалата се ситуация, а състоянието на Катрин определено не му действаше окуражаващо. Освен това бе сгоден за друга жена. Всъщност нямаше представа как е станало така, че я чувстваше толкова близка и дори не беше сигурен защо се забърква в цялата тази каша. Знаеше само, че по някакъв начин я е почувствал своя приятелка, а приятелите не се изоставят в беда.
Опитвайки се да я възприема като предмет, той взе сапуна и натърка раменете и гърба й. Катрин сама изми лицето си, плисна малко вода в устата си и я изплю във въздуха. Това явно я забавляваше, защото му се усмихна заговорнически.
— По-добре да измием косата ти.
Тя кимна и с негова помощ се потопи под повърхността на водата. Люсиен натърка тежката й коса с ароматния сапун и внимателно я изплакна.
Катрин му се усмихна с благодарност.
— Толкова е… хубаво.
Косата й бе като тъмна и влажна коприна, кожата й — гладка като листенцата на цвете. Когато най-после привърши и я извади от ваната, Люсиен се чувстваше болезнено възбуден. Гневеше се на себе си, задето не съумява да се владее, и на съдбата, която го изправяше пред такова изпитание.
Придържаше я с една ръка, докато с другата я подсушаваше. Внимателно огледа тялото й за някакви следи от насилие. Не видя нищо друго, освен грациозното й тяло от шията до бедрата, заобления ханш и дългите крака. Беше непоносимо красива, приятно закръглена и невероятно женствена. Докато се бореше да потисне болезненото пулсиране в слабините си, му хрумна, че неговото страдание е не по-малко от нейното.
— Чувствам се… далеч по-добре.
Люсиен прочисти гърлото си.
— Надявам се да е така.
До ваната я очакваше чиста бяла нощница. С бързи и отмерени движения Люсиен я облече и въздъхна с облекчение. Най-после тялото й бе скрито за неговия поглед.
Тя му отправи най-невинната си усмивка.
— А сега… ще ме целунеш ли?
Проклятие!
— Чуй ме, Катрин. Не знаеш какво говориш. Ти не искаш да те целувам. Това е само сън. Трябва да поспиш, а на сутринта нещата ще ти изглеждат по съвсем различен начин. А сега ще ти помогна да се качиш по стълбите до спалнята си.
— Ами… Ами косата ми?
— Косата ти? Какво за нея?
— Ще трябва да я разреша.
Разбира се, тя беше права. Люсиен се предаде, но вътрешно роптаеше. Как би понесъл да я сресва, да прокарва пръсти през дългите, влажни кичури, да наблюдава червеникавите им отблясъци на светлината от огнището? Той поклати глава, отвратен от насоката, в която поемаха мислите му. Настани я удобно на широкия тапициран диван, облегна я назад и се залови с косата й. Скоро разбра, че ще му е нужно доста време, но заниманието го увлече и минутите се търкулваха незабелязани. Когато най-после възлите бяха разплетени и започна да подсушава косата й, Катрин въздъхна от удоволствие и Люсиен осъзна, че се усмихва. Приятно му беше с нея. Пръстите му се плъзгаха в тежките, хлъзгави кичури, а в тялото му се надигна неописуемо желание. Той безмилостно го потисна и припряно сплете косата й в дебела плитка.
По дяволите, та той не се интересуваше от Катрин Грейсън! Не искаше просто да преспи с нея веднъж или два пъти. Животът му протичаше точно така, както искаше, както бе планирал преди години. А дори да не бе така, тя бе последната, която би избрал за своя съпруга. Беше упорита и твърдоглава, твърде умна и твърде независима за жена. Напомняше му за баща му, който бе провалил живота си, като се обвърза с такава жена.
За себе си искаше кротка, покорна и лесно контролируема съпруга, точно като Алисън Хартман. Тя щеше да му се подчинява, да му народи деца и да ги отгледа според неговите разбирания, щеше да му позволи да живее, както намери за добре. Ако искаше да си намери любовница — или дори дузина любовници — Алисън нямаше да му се противопостави. Люсиен не можеше да си представи, че Катрин би приела безпрекословно всички тези неща.