— Баща ти се съгласи да проучи нещата — съвсем дискретно, разбира се. В случай че маркизът има нещо общо с изчезването на лейди Катрин…
Пронизителният звук, който се изтръгна от устните на дъщеря й, накара баронесата да спре по средата на изречението.
— Нали не мислиш… Двамата с татко не може да вярвате, че маркизът е отговорен за отвличането на лейди Катрин, нали? Защо му е да се забърква в такова нещо?
— Не съм казала, че той стои зад всичко това. Но със сигурност се е противопоставил на затварянето й в лудницата.
— Грешиш, мамо. Люсиен никога не би се замесил в нещо подобно. — Но в действителност не беше толкова сигурна. Колко добре познаваше маркиз Личфийлд? Освен че е изключително привлекателен, богат и има титла, и че е един от най-ухажваните ергени в Лондон, а годежът й с него бе предизвикал завист във всяка изискана дама в обществото, тя не знаеше почти нищо за бъдещия си съпруг.
— Във всички случаи — каза уверено майка й, — скоро ще узнаем истината. Баща ти е наел един от най-известните детективи на „Боу стрийт“, за да се разрови в този случай. Баронът ще направи каквото е необходимо, за да подсигури твоето бъдеще и неопетненото име на бъдещия ти съпруг.
Алисън отчасти се успокои от думите й. Знаеше, че родителите й желаят този брак да се състои. Баща й се възхищаваше от маркиза и искаше тя да се ползва от целия лукс, който можеше да й осигури такъв състоятелен, титулуван аристократ. Майка й, от своя страна, копнееше за престижа, който щеше да й донесе бракът на дъщеря й с такъв човек.
Какъвто и да бе проблемът, родителите й щяха да се погрижат да го разрешат, както винаги. Алисън можеше спокойно да се заеме с модните си списания, уверена, че всичко ще се оправи.
Уини Монтен Девит слезе от простата черна карета, която спря пред ловната хижа на Люсиен. Успя да направи само две крачки, преди входната врата се отвори и Катрин да се втурне навън.
Без всякакво колебание Уини разтвори сърдечно ръце и Катрин се хвърли в обятията й.
— Толкова се радвам да те видя — каза момичето и я прегърна толкова силно, че възрастната дама се просълзи. — Люсиен… исках да кажа, маркизът ми обеща, че ще дойдеш, но не бях съвсем сигурна.
— Не ставай смешна. Разбира се, че ще дойда. — Ръка за ръка, двете се насочиха към хижата. — Щях да дойда по-рано. Всъщност все още не мога да простя на племенника си, задето не ми каза, че смята да те отвлече от онази дупка.
Катрин се усмихна. Изглеждаше напълно възстановена. Лицето й бе свежо и румено, а не бледо и посърнало, както Люсиен й бе описал.
— Никога няма да забравя какво направи маркизът за мен.
Нито пък племенникът ми ще съумее да те забрави лесно, помисли си Уини. От съзнанието й не излизаше мисълта за решителните му усилия да й помогне и терзанията, които неуспешно се бе опитвал да прикрива. Люсиен винаги бе проявявал загриженост и лоялност, особено към хората, които считаше за приятели, но Уини никога не го бе виждала в такова състояние.
Щом влязоха в уютната хижа, Катрин се насочи към ниската масичка пред камината.
— Откакто се върна в замъка, маркизът е в непрекъснат контакт с адвоката си — каза й леля Уини. — Натаниел Уитли е изключителен професионалист.
— Познаваш ли го?
Лицето на възрастната дама неочаквано се обагри в руменина.
— Познавах го на младини. Не го бях виждала с години. Миналата седмица дойде в замъка да обсъдим проблема с твоето настойничество. — И все още бе така привлекателен, както преди. А може би дори още повече, със сребристите косъмчета в косите и онзи зрял, уравновесен поглед в очите. У него нямаше нищо от онзи момчешки свян, така характерен за него в младежките години. Натаниел Уитли бе истински мъж, силен и самоуверен, и несъмнено изключително привлекателен.
А вероятно начинът, по който я погледна, я бе впечатлил толкова силно. Сякаш все още е млада, хубава и желана. Смущаваше я само мисълта, че нещо бе трепнало в нея при този поглед, имайки предвид, че той е женен мъж.
— Настанявай се удобно, лельо Уини, а аз ще ти налея чай. — Катрин посегна да свали чайника с вряща вода, който висеше на кука над камината. — Междувременно можеш да ми разкажеш докъде са стигнали мъжете с моя проблем.
Уини въздъхна.
— Доникъде, опасявам се. Изглежда, че всеки законен път за някакъв напредък води до задънена улица, а ако открием някаква пролука, моментално блокират усилията ни. Вуйчо ти явно е доста влиятелен човек.
Катрин потръпна, въпреки че стаята бе топла и уютна. Тя пусна пълна шепа билков чай в изящната чашка от китайски порцелан и постави отгоре й похлупака, за да се накиснат листата.