И не трябва, помисли си той. Не и когато я намираше така дяволски привлекателна. Дори и в момента дланите го сърбяха при спомена за тези малки, твърди гърди. Питаше се къде ли е младата й камериерка и, противно на всякакъв разум, откри че се надява момичето да си е тръгнало за през нощта.
— Не би било разумно да остана — каза той. — Не би трябвало дори да съм с теб сега, но предполагам, че при тези обстоятелства въпросът е спорен, и освен това наистина ми липсваха игрите с теб.
Катрин се ухили хлапашки.
— „Когато щастието ни напусне, спомените са болезнени“.
Люсиен се засмя.
— Робърт Блеър. Значи вкусовете ти се простират от древногръцките философи до модерните автори.
— Готова съм да чета почти всичко. И съм прокълната да имам памет за подобни неща.
— Струва ми се, че забележителната ти памет не ти изневерява и когато се отнася за любимите ти медицински текстове. — Вкъщи едва ли би го направил, но сега Люсиен свали връхния си жакет и го метна на облегалката на стола. Остана само по риза, брич и високи ботуши. — Надявам се, че нямаш нищо против. Тук наистина ми е трудно да спазвам етикета.
Катрин се усмихна.
— Разбира се, че нямам нищо против. А ти си прав. Паметта наистина ми служи добре в моите медицински занимания.
Той предпочете да не продължава тази тема и Катрин изглеждаше благодарна. Обикновено подобни разговори не протичаха гладко между тях. Докато маркизът се настаняваше удобно в креслото си. Катрин се запъти към камината и се залови да сервира храната.
— Разкажи ми как вървят нещата с вуйчо ми — каза му през рамо. — Успя ли да постигнеш някакъв напредък?
При споменаването на Дънстън Люсиен преглътна жлъчните си думи.
— Този човек е истински престъпник и срам за човешката раса. Стане ли дума за теб, за него няма никакви граници, никакви препятствия не са в състояние да го спрат. В дома ми се изсипаха цяла банда полицаи, които ме разпитваха за твоето изчезване, а адвокатът ми е бил предупреден от магистратите да оттегли искането ни за промяна на твоето настойничество. Казват, че каквито и доказателства да им представим, ще ни се противопоставят. И трябва да ти призная, Катрин, че ми е трудно да реша какво да предприема оттук нататък.
На бледата светлина от камината Люсиен ясно виждаше дълбоката гънка, която се оформи на челото й. Черпакът със задушено се спря на ръба на тежкия стоманен съд.
— Може би е по-добре просто да напусна страната. Бих могла да си изградя нов живот някъде в колониите. Тогава няма да се притеснявам от вуйчо ми и неговата власт над мен.
Люсиен стана от стола и бавно прекоси разстоянието до нея. Гадеше му се от мисълта, че трябва да й донесе още лоши новини. Не искаше да я притеснява, но за нея беше по-добре да знае истината.
— Не съм сигурен, че би могла да се добереш дотам, дори и да опиташ. Хората на вуйчо ти кръстосват страната. Всяко пристанище е вдигнато под тревога. Търсят жена с твоето описание, която може да се опита да напусне страната. Дори солиден подкуп не би могъл да ти гарантира безопасно пътуване.
Цветът се оттегли от лицето й.
— Стигнал е чак дотам, за да ме открие? — Пръстите й сякаш изтръпнаха и черпакът падна обратно в тенджерата. Люсиен пое дръжките от скованите й ръце и постави съда върху масата.
— Не биваше да ти казвам, но си помислих, че би искала да знаеш.
Катрин се изправи и си пое накъсана глътка въздух.
— Радвам се, че ми го каза. Ако ще се защитавам, трябва да знам истината. — Тя несъзнателно мачкаше престилката, която бе завързала върху хубавата си жълта рокля. — Но не разбирам — защо просто не ме остави да си отида? Нали ако напусна страната…
— Иска да те държи под контрол. Докато си на свобода, винаги има риск истината да излезе наяве и Дънстън ще изгуби правата си над твоето състояние — да не говорим за скандала, който ще последва. А той се стреми да навлезе в политиката. Не може да си позволи да поеме такъв риск. — Люсиен пропусна да отбележи, че възрастта й също е от значение. След като веднъж навършеше двадесет и четири години и станеше пълнолетна, парите автоматично преминаваха от вуйчо й в нейните ръце.
— Трябва да предприема нещо. Рано или късно той ще ме открие. Не мога просто да стоя и да чакам това да се случи.
Люсиен посегна и положи топлите си длани върху раменете й. Ясно долавяше страхът, който разтърсваше тялото й.
— Не трябва да губиш надежда. Плащам на половин дузина от най-добрите експерти в Англия, за да работят по въпроса. Наел съм и хора, които да проучат Дънстън. Ще преровят миналото му и ще открият всяко негово злодеяние и лоша помисъл. Рано или късно някой от тях ще се натъкне на нещо, което да ни помогне.