— Една халба бира ще ми дойде добре.
Катрин му наля, а на себе си сипа чашка шери. Отпи огромна глътка с надеждата, че алкохолът ще й помогне да се отпусне.
— Вечерята е готова. Можем да поговорим, след като се нахраним.
Тя се обърна към камината, където се претопляше вкусният еленов пастет, но Люсиен я улови за китката и я принуди да го погледне в очите.
— Искам да знам какво става тук. Защо ме повика? Какво е толкова неотложно, за да настояваш да дойда незабавно? Какво искаш да обсъдим?
Вътрешностите й се преобърнаха. Какво би могла да му каже и той да й повярва? Как бе посмяла да помисли, че ще успее да го заблуди? Стомахът й се сви на кълбо. Не знаеше какво да стори, а времето течеше невъзвратимо. Щеше да се провали, вуйчо и щеше да пристигне и с живота й бе свършено.
Неочаквано очите й плувнаха в сълзи. Опита се да ги преглътне, но те бликнаха на струйки по лицето й. Опита се да се успокои, но тялото й се разтресе и нямаше сили да го спре.
— Знам, че ти не искаше да идваш. Знам, че нямам право да настоявам, но…
Той повдигна брадичката й и се взря във влажните й очи.
— Кажи ми какво те тревожи — каза й по-нежно отпреди.
Катрин поклати глава.
— Просто съм толкова изплашена! Повтарям си, че всичко ще се нареди, но колкото и да опитвам, не мога да си го внуша. Той ще дойде — знам, че е така. Ще ме открие и отново ще ме отведе. Искам да избягам, но няма къде да отида. Чувствам се объркана, уловена в някакъв капан и ти… ти си единственият, към който мога да се обърна. — При последните думи гласът й секна и нещо проблесна в очите му.
— Катрин… — Само една дума, и тя вече беше в ръцете му. Държеше я в прегръдките си, а тя се притискаше отчаяно към него. Нищо от онова, което му каза, не беше предварително планирано. Тя просто бе избълвала самата истина.
— Толкова съжалявам, Люсиен. Зная, че ти донесох само проблеми. — Чувстваше мекия допир на устните му в косите си, а сърцето й се свиваше от мъка, задето го замесваше в плана си.
— Вината не е твоя. Ти не заслужаваш това да ти се случи.
Тя наклони глава назад, взря се в тези пронизващи черни очи и улови сребристите пламъци в зениците му. Видя, че в тях има топлина и глад, който познаваше отпреди.
— Ще ме целунеш ли, Люсиен? — прошепна тихо Катрин. — Знам, че не е редно, но вече не ме интересува. Нуждая се от теб. Толкова силно се нуждая, че…
От устните му се изтръгна приглушен стон. Ръцете му я притискаха почти болезнено, а устните му заглушиха думите й с яростна целувка, която отне дори дъха й. Ръцете му се вплетоха в косата й и я държаха неподвижна за жадната атака на езика му. Опиваше се от вкуса й. Краката й се подкосиха. Целувката му беше ожесточена, гореща, груба. Беше дива, несдържана, и по някакъв странен начин, неописуемо нежна. Стаята се завъртя около нея. Стените сякаш избледняха. Увлече я бурен световъртеж и вероятно щеше да падне, ако не бяха ръцете му.
Устните му станаха по-настоятелни, по-горещи. Ръцете му напипаха гърдите й, опиваха се от тежестта им, а палецът му чертаеше горещи кръгчета по зърното й. То се напрегна и втвърди, и някаква омайна болка запулсира в него с всеки удар на сърцето й. Топла вълна се плъзна към стомаха й и се разля по бедрата, проникна между краката й и я изпълни със сладка болка.
— Люсиен… — прошепна задавено тя. Целуваше го също толкова жадно и ожесточено, замаяна от острата нужда, която се надигаше някъде у тялото й. Катрин прокара нежно пръсти през блестящата му коса и я освободи от черната лента, която я придържаше на тила. Люсиен простена. Дъхът й секна, когато дългите му пръсти се промъкнаха в корсета й, обгръщайки гърдите й, а влажните му устни оставиха гореща диря по шията й. Големи, красиви мъжки ръце милваха и дразнеха гърдите й, докато я доведоха почти до несвяст.
Той се захвана с копчетата на роклята й, отваряше ги едно по едно, а после копринената материя се плъзна по раменете й и я остави по корсет и долна риза. Жадно зацелува раменете й, а после си проправи път надолу, смъкна ризата от ръцете й и дръпна връзките на корсета. Когато и тази пречка бе преодоляна, езикът му заизследва зърната й — бавни, лениви движения подкосиха краката й. Земята сякаш щеше да се разтвори и да я погълне. Тихо ридание се откъсна от устните й. Мъчителното удоволствие бе повече от всичко, което някога си бе представяла. Езикът на маркиза я милваше, вкусваше, измъчваше. Катрин отпусна безпомощно глава и се остави на това сладко изтезание. Тялото й тръпнеше под пръстите и езика му, и сладостна болка пулсираше между краката й. Бе поискала да го прелъсти, но никога не беше подозирала, че ще му се отдаде така изцяло и с такава жар. През ума й се стрелна смътна тревога за времето, което бе изминало, но Люсиен отново я целуна и с огъня на устните и пръстите си помете всяка друга мисъл.