Ъгълчето на устните на Люсиен се изви в сардонична усмивка.
— Прав си, приятелю. Нещо се случи. И то е изцяло свързано с лейди Катрин.
Велвет мигновено скочи и се приближи.
— Господи — не са открили скривалището й в хижата, нали?
Чертите на лицето му се изопнаха.
— Не съвсем.
Той пристъпи към бюфета и си наля питие. Движенията му бяха сковани и отсечени, и в тях прозираше нещо, което Джейсън оприличи на гняв. Беше облечен по-официално от обикновено — доста непривично за ранния следобед. Носеше отлично скроен син фрак, бяла вратовръзка и сатенен брич. Изящната дантела на маншета му контрастираше с тъмната кожа на мускулестите му ръце. И както никога досега, пригладената назад коса бе обилно напудрена.
— Няма ли да пийнете с мен? Малко шери или бренди?
Джейсън и Велвет едновременно поклатиха глава.
— Просто ни кажи какво означава всичко това.
Сардоничната усмивка отново се настани на устните му.
— Съжалявам, че ви извиках така неочаквано, но случаят е наистина извънреден. Двамата ще бъдете гости на сватбена церемония.
— Сватба! — възкликна изненадана Велвет. — Чия сватба?
Люсиен стисна гневно устни и на един дъх погълна чашата с бренди, сякаш е чиста вода.
— Моята сватба.
Озадачен, Джейсън повдигна черните си вежди.
— По тона ти разбирам, че никак не се радваш на събитието. Мислех, че искаш да се ожениш.
— Така беше. За съжаление, нямах възможност да си избера булката. Точно в два часа ще се оженя за Катрин Грейсън. Това означава… — Той погледна часовника на ръката си. — Точно след четиридесет и пет минути.
Гласът на Велвет прозвуча необичайно пронизителен.
— Мили боже! — Ръката й се плъзна към талията на бургундскочервената й рокля, сякаш неочаквано я е присвил стомахът. — Мисля, че ще приема чашка шери.
— Аз ще те обслужа — обади се Джейсън. — Мисля, че и на мен ще ми дойде добре едно питие. — Той отиде до бюфета и наля и на двамата по глътка шери в кристалните чаши.
Люсиен крачеше из стаята като уловен в капан звяр.
— Все още не мога да повярвам. Тази малка развратница ми скрои такъв номер, че нямаше начин да се измъкна. Преструваше се толкова умело, че дори не усетих как ме впримчи в брачна клетва! Чувствам се като сополив хлапак и най-лошото е, че няма начин да й се противопоставя!
Той им разказа за събитията в хижата. Джейсън подозираше, че им е спестил доста колоритни детайли, но все пак стана ясно, че двамата с Катрин са били сварени в компрометиращи обстоятелства. И понеже репутацията на дамата била опетнена, епископът настоял да се оженят.
— Малката кучка грижливо е планирала всичко. Трудно ми е да повярвам, след всичко, което направих за нея.
Велвет застана до него и постави на рамото му мъничката си, изящна длан.
— Била е изплашена, Люсиен. Бояла се е до смърт, че ще я затворят отново в онова отблъскващо място. Извършила е единственото възможно нещо, с което би могла да се защити.
— Аз щях да я защитя. Щях да се погрижа за безопасността й, ако само ми беше повярвала. Вместо това малката глупачка провали живота и на двама ни.
— Може би не е чак толкова лошо — намеси се Джейсън. — Аз също не исках да се оженя за Велвет — поне така си мислех на времето. Сега обаче съм адски щастлив, че го сторих. Това е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.
— Не е същото и ти много добре го знаеш. Ние с Катрин ни най-малко не си подхождаме. А дори и да съм искал да се оженя за тази измамница — което не е така — вече не искам да имам нищо общо с жена, която е готова да продаде тялото си, за да постигне каквото си е наумила. — Той отиде до бюфета и отново напълни чашата си, а Джейсън си помисли, че никога не е виждал приятеля си толкова близо до ръба на нервен срив.
— Ти не си човек, който може лесно да бъде измамен. Със сигурност има начин да се измъкнеш, ако наистина го желаеш.
Люсиен изскърца със зъби.
— Малката вещица е много умна. Планирала е и последния детайл. Има късмет, че вуйчо й пристигна навреме, защото много бързо щях да сложа край на девствеността й. Едва ли щеше да се чувства толкова самодоволна, ако я бях обладал, както възнамерявах.
Джейсън, който го наблюдаваше внимателно, не пропусна да забележи горчивината в гласа му и опасните искри в тъмните му очи.
— Винаги би могъл да я отпратиш — вметна той. — Ако им подхвърлиш, че наистина е откачена, няма как да те принудят да се ожениш за нея.
— Джейсън! — Велвет се задъхваше от възмущение. — Чуваш ли се какво говориш?
— Казвам му самата истина. Би могъл да се отърве от нея и да приключи с този въпрос. Ще му коства една-единствена дума. — Джейсън се взираше напрегнато в приятеля си, макар предварително да знаеше какъв ще бъде отговорът му.