Люсиен пресуши и последната капка от чашата си. Гневът правеше движенията му резки и необмислени. Едно мускулче потрепваше на лицето му в неконтролируем тик. И все пак той поклати глава.
— Не мога да го направя. Никой не заслужава подобно наказание. Проклет да съм, ако консумирам този брак, но няма да позволя Дънстън да я унищожи.
Велвет въздъхна с облекчение.
— Говори ли с нея? Какво казва Катрин за всичко това?
— Говорихме съвсем за кратко — толкова ни позволи епископът. След една година Катрин ще навърши двадесет и една и ще има правото да се омъжи за когото пожелае без съгласието на вуйчо си. Според нея тогава бихме могли да анулираме брака си и всеки да поеме по своя път. За съжаление, лейди Алисън едва ли ще е склонна да чака цяла година, имайки предвид унижението, на което подлагам семейството й — и то благодарение на гнусните машинации на Катрин Грейсън.
Велвет наклони глава назад и го погледна изпитателно.
— Ако те обича, Алисън ще те почака. Ще ти прости временните усложнения и ще изчака да се ожениш за нея.
Люсиен впери празен поглед в нея.
— Ако Джейсън бе заловен в страстна прегръдка с полугола жена, щеше ли да му простиш?
Велвет извърна очи.
— Би било мъчително. Гордостта ми щеше да е наранена, но ако твърдо вярвах, че обича само мен, бих му простила.
Люсиен се усмихна язвително.
— Е, аз не съм влюбен в Алисън Хартман и тя не е влюбена в мен. Все пак с нея ме чакаше дълъг и спокоен живот, който сега безмилостно ми отнеха. За всичко това е виновна единствено Катрин Грейсън и аз никога няма да й го простя!
Погледът в очите му говореше повече от всякакви думи. Пътят, който Катрин Грейсън си бе избрала, със сигурност не беше от лесните. Джейсън дори си помисли, че тази жена е допуснала сериозна грешка, като е кръстосала шпага с маркиз Личфийлд. Люсиен бе най-преданият приятел, който човек можеше да си пожелае — и най-опасният враг.
— Наближава два часа — обади се Джейсън и допи последната си глътка шери. — Доколкото те познавам, не би искал да закъснееш за собствената си сватба.
Устните на Люсиен се изкривиха в безмилостна гримаса.
— Напротив — отвърна той. — Няма закъде да бързам, а освен това имам нужда от още едно бренди. Ако това означава, че ще закъснея, значи дамата просто ще трябва да почака.
Джейсън мислено изруга. Повече от всякога се притесняваше за Катрин Грейсън. Ако познаваше добре приятеля си, следващата година щеше да е истински ад за жената, която го бе предала.
11
В каменния параклис зад замъка горяха хиляди свещи. Те осветяваха арковидния прозорец над стария олтар в дъното на залата. Катрин се вслушваше в пронизителния вой на вятъра отвън и по тялото й се разливаше ледена тръпка. Един откачил се капак непрестанно се блъскаше о прозореца, а някакъв гол клон стържеше по стъклото и опъваше нервите й до крайност.
Облечена в елегантна кремава рокля, Катрин стоеше до леля Уини и очакваше появата на младоженеца. Стомахът й се свиваше от напрежение. Тя нагласи припряно кринолина си, направен сякаш от камък, а не от обикновени банели. Господи, защо се бавеше Люсиен? Трябваше да е тук преди десет минути, но все още нямаше и следа от него. Опитваше се да не поглежда тежката дъбова врата, но погледът й неизменно се приковаваше точно там.
Леля Уини стисна окуражително ръката й.
— Ще дойде, мила. Не трябва да се притесняваш.
Катрин се опита да се усмихне, но лицето й беше вдървено и устните й едва се помръднаха. Минутите течаха. Започна да се пита дали маркизът не е променил намеренията си да се ожени за нея. Ако не се появеше, тя оставаше на произвола на вуйчо си, който седеше на полираната пейка и взираше в нея стъклените си очи с такава злоба, че стомахът й се обръщаше, а на гърлото й заседна лепкава топка.
Присъстваха само граф Дънстън, епископ Толман, леля Уини и семейство Карлайл. Маркизът не си направи труда да се преструва, дори за пред очите на прислугата, че се радва за предстоящото събитие. За него случаят не беше празничен и той очевидно искаше всички да го знаят.
Пръстите на Катрин се вкопчиха в позлатените ръбчета на носната кърпичка, която стискаше във влажната си длан. Толкова пъти бе мечтала за деня на сватбената си церемония, но никога не си бе представяла нещо толкова жалко и потискащо.
Ако изобщо се състоеше.
Обзе я нов пристъп на гадене. Моля те, господи, нека той дойде, отправи тя безмълвна молитва към бога. Моля те, нека застане до мен и този път — за последно.