Пред очите му изникна образът й от онази вечер в хижата — горещата й страст и престорените милувки, невинните целувки, които му изглеждаха толкова истински, че бяха докоснали душата му… И го поведоха към неговото падение.
Вместо да седи тук и да се самосъжалява, трябваше да изкачи на един дъх стъпалата и да вземе онова, което наскоро Катрин Грейсън така убедително му предлагаше. Онова, което искаше да размени за сигурността, която й даваше неговото име. Люсиен затвори припряно капачето на кутийката и я захвърли обратно на масата. Кичури несресана коса се плъзнаха по лицето му. Той свали черната лента от тила си и грубо я метна на пода. Косата му се разпиля в безпорядък по гърба му.
Маркизът отпи още една парлива глътка, облегна се на мекия диван и се отдаде на мисли за сладкото тяло на Катрин, за нежните й устни и за начина, по който щеше да я накара да плати.
Катрин стоеше безмълвна в центъра на същата спалня в кралскосиньо, която бе обитавала и преди. Никой не бе дошъл да я отведе в покоите на маркиза, както се полагаше на неговата съпруга. Но тя и не беше очаквала такова отношение.
Бракът беше сключен и тя беше омъжена. Е, почти омъжена. Бракът не беше консумиран и никога нямаше да бъде. Никога нямаше да стане истинска съпруга на Люсиен, а и в действителност точно това бе желала. Беше влюбена в него, но той никога нямаше да й отвърне с любовта си. Маркизът искайте мила, покорна съпруга — като Алисън Хартман. Катрин бе далече от тази представа. Той не одобряваше нейните интереси, не можеше да проумее твърдата й решимост да научи всичко за болестите и тяхното лечение. Медицината обаче беше нейната вселена; никога нямаше да намери сили да се откаже от нея.
Катрин прекоси стаята и седна под прозореца, заслушана в сподавения тропот на дъждовните капчици по стъклата. Всеки път когато затвореше очи, виждаше ужасната сцена в параклиса — сълзите в очите на Алисън и гневът по лицето на Люсиен.
— Най-лошото вече мина — бе й казала херцогинята, когато двете с леля Уини я изведоха от параклиса. — Не трябваше да става така, но вече е свършено. Отсега нататък нещата могат само да се подобряват.
Катрин поклати глава.
— Той ме мрази с цялото си сърце. Аз провалих плановете му да се ожени за лейди Алисън и го унижих пред приятелите му. Люсиен никога няма да ми прости.
— Направила си това, което си смятала за правилно. Може би след време…
— Сгреших. Каквото и да ми се беше случило, не биваше да му причинявам това. Не и на него, след всичко, което направи за мен.
Велвет обгърна раменете й с ръка.
— Люсиен не беше влюбен в Алисън Хартман. Сам ми го каза. И не вярвам, че тя е била влюбена в него. Дай му малко време, Катрин. От самото начало той не е безразличен към теб. Може би след време ще загърби лошото.
Катрин почувства остър прилив на болка. В последните дни тази емоция се бе превърнала в част от нея.
— Аз го предадох. Не исках да му причинявам зло, но вече е сторено. Надявам се само да успея някак да му се отплатя.
В този момент леля Уини влезе в спалнята и сложи край на мъчителните спомени. Катрин се изправи. Все още облечена в празничната си рокля, Уини прекоси стаята със сърдечна усмивка, която бе добре-дошла за изтерзаната душа на младата жена. Поне на леля Уини все още можеше да разчита.
— Хайде, мила — каза по-възрастната жена. — Време е да съблечеш тези дрехи. Все пак това е първата ти брачна нощ.
Катрин почувства остро пробождане в гърдите. Неканени сълзи заляха лицето й. Опита се да ги избърше, но не успя да ги прикрие от леля Уини.
— Стига вече, дете. Не бива да плачеш — не и тази вечер. Ако всичко потръгне, на сутринта моят племенник ще е забравил поне половината от стаения си гняв.
Катрин вдигна рязко глава.
— За какво говориш?
— Говоря за брачното ложе. Това е най-доброто място да успокоиш гнева на всеки мъж. — Тя се усмихна. — Сама ще се увериш.
Катрин впери поглед през прозореца.
— Няма да има брачна нощ. Това е само фиктивен брак. Само след година ще бъде анулиран и маркизът ще се ожени за друга.
Уини не обърна внимание на думите й.
— Глупости, мила. Ти си негова съпруга и си най-подходящата жена за него. Освен това си влюбена в племенника ми. Едва ли би желала да се ожени за друга.
Катрин внезапно почувства, че краката й не я държат. Тя посегна и се вкопчи в страничната рамка на леглото.
— Аз не съм… не съм влюбена в него и той със сигурност не е влюбен в мен. Ненавижда дори мисълта за мен. Никога няма да дойде в леглото ми.
Леля Уини се намръщи.
— Точно това е най-големият проблем с моя племенник. — Тя обърна Катрин с гръб към себе си и се залови с копчетата на копринената й рокля. — Човек никога не знае какво се върти в главата му.