Катрин се намръщи, объркана от думите му. Той прокара пръсти по лицето й.
— Вероятно ще съумееш да се преструваш и тази нощ. Така нещата ще са по-лесни.
Тя прегъна крака под тялото си, сви се на кълбо, за да се защити и й се прииска да намери сили да избяга. Не й харесваше този Люсиен. Не го познаваше. Боеше се от него.
— Какво… за какво говориш?
Той й отправи фалшива усмивка, от която кръвта й се смрази. Зъбите му проблеснаха заплашително.
— Казвам само, че смятам да се наслаждавам на тялото, което купих с цената на бъдещето си. Свали си дрехите, Катрин. Искам да видя дали сделката си заслужава.
Заля я смъртен ужас. Кой бе този човек, когото някога бе наричала свой приятел? Човекът, който някога я бе целувал с такава смущаваща нежност? Катрин заклати ожесточено глава и започна да се отдръпва назад, докато гърбът й опря в богато инкрустираната дървена рамка на леглото. На мъждивата светлина очите й срещнаха неговите. Изглеждаха хладни и безмилостни. Ноктите й се впиха в дланите.
— Съзнавам, че си ми ядосан — опита се да го умилостиви. — Имаш пълното право да ми се сърдиш. Постъпих глупаво. Толкова силно се боях, че вуйчо ми ще ме намери, че бях готова на всичко. Беше егоистично, знам. Мислех, че след време всичко ще се нареди. Сгреших. Прости ми. Ако имаше начин да се върна назад, никога не бих го сторила отново.
— Не би го сторила? — Очите му потъмняха още повече. — Но ти нищо не си направила, мила моя. Ти само се преструваше. И точно затова съм тук. Този път смятам да взема онова, което се преструваше, че ми предлагаш. — Той посегна към нея, нави нощницата й около китката си и грубо я разкъса на гърдите й.
Катрин извика и се опита да се отдръпне назад, но нямаше накъде да бяга. Напразно се опитваше да скрие тялото си. Тя се сгуши безпомощно в ъгълчето на леглото, неспособна да повярва, че съвсем наскоро този студен и безчувствен човек я е целувал с такава отчаяна нежност.
— Смятам да те притежавам, Катрин. Няма смисъл да се дърпаш.
Тя клатеше ожесточено глава, цялото й тяло се тресеше. Страхът я разяждаше. Бе решила да му се отдаде, но сега разбираше, че няма сили да го стори. Гневът, който бликаше от цялото му същество, извика горещи сълзи в очите й.
— Не и по този начин — прошепна тя. — Моля те, Люсиен, не по този начин.
Нещо трепна в чертите на лицето му. За миг се сепна и спря да разкопчава панталона си. Катрин погледна надолу, видя че е възбуден. Лицето й се обагри в руменина.
— Ти сключи тази сделка. — Очите му я пронизваха. — Ти беше тази, която се преструваше, че изпитва страст. Можеш да го направиш отново.
Думите му сякаш я изненадаха.
— Преструвала съм се? Ти смяташ, че онази нощ, в хижата, съм се… преструвала?
Той откопча още едно копче и я погледна.
— Искаш да кажеш, че не си?
Тя преглътна, за да навлажни внезапно пресъхналото си гърло. Ударите на сърцето й бяха болезнени и учестени.
— Аз изпратих писмото на епископ Толман. Исках отстрани да изглежда, сякаш си… отнел девствеността ми. Но онова, което се случи между нас в онази нощ, не беше… не беше… преструвка. — Тя примигна и отмести очи. Нямаше сили да го погледне. — Когато ме целуваше — прошепна тя, — когато ме докосваше… беше магия.
За миг безброй болезнени емоции преминаха в очите му. Клепачите му се спуснаха и той сякаш се затвори в себе си. Когато отново я погледна, чертите му вече не изглеждаха така сурови.
— Ти не си се преструвала — повтори Люсиен, сякаш искаше думите да стигнат до съзнанието му.
— Онова, което се случи тогава, беше различно — промълви Катрин и пред очите й с внезапна яснота изникна сцената в уютната хижа. — Тогава ти ме желаеше. Сега искаш само да ме накажеш.
Дълги секунди той просто стоеше пред нея. Когато най-сетне проговори, гласът му беше дрезгав и приглушен.
— Никога не съм преставал да те желая, Катрин. Желая те от момента, в който влезе в кабинета ми. Но може би така е по-добре. — С тези думи той се обърна, прекоси стаята и решително отвори вратата. — Независимо, че си ми съпруга, не съм в настроение да се боря с жена, която не ме иска. Освен това, ако забременееш, не бихме могли да анулираме брака.
Катрин се взираше в уморената му фигура, докато прекрачваше прага и затваряше вратата. Вторачена в парцалите от синята си копринена нощница, все още тръпнеща и изплашена, тя осъзна, че в крайна сметка Личфийлд бе постигнал целта си.