Тялото му имаше определени нужди и Ана Куентин можеше да ги облекчи. Но не можеше да задоволи глада на разума му.
Люсиен не отместваше очи от нея, докато тя сваляше дантелените си жартиери и ги захвърляше на един стол. Не спря да я гледа и след това, докато прекосяваше стаята с гъвкавата си походка, за да може той да развърже корсета и да се наслади на тежките й, снежнобели гърди. Той го стори, но с далеч по-малко нетърпение, отколкото бе очаквал, после спокойно изчака Ана да свали богато извезаната си долна риза.
Тя беше гола, а той — възбуден. Тялото му копнееше да я почувства, да задоволи страстта, която го измъчваше от седмици.
Съзнанието му обаче бе при Катрин и отчаяно се съпротивляваше срещу порива на тялото.
Той мълчаливо проклинаше момента, в който бе срещнал Катрин Грей. Когато се ожени за нея, не му бе хрумнало, че ще се чувства виновен, ако легне с друга жена.
И нито за миг не му бе хрумнало, че няма да иска да отведе друга в леглото.
Ана му отправи обичайната си примамлива усмивка.
— Хайде, милорд. Ще ви помогна да се съблечете. — Тя взе ръката му и го дръпна да се изправи от стола.
Той стана с надеждата, че тя ще го накара да я пожелае и с ума си, освен с тялото си. Но в момента, в който ръцете й се сключиха около врата му, а разлюлените й гърди се притиснаха в неговите, всичките му надежди рухнаха. От устата й лъхаше на овче месо и вино, а острият аромат на силния й парфюм го замая. Обгърна с длан едната и гърда, но тя бе твърде пищна, твърде тежка. Копнееше за други гърди — по-малки, по-нежни и идеално пасващи на ръцете му.
Езикът й се плъзна в устата му с добре тренирано умение, но от ума му не излизаха настойчивите, невинно съблазнителни целувки на Катрин в хижата. Когато ме целуваше… когато ме докосваше… това бе магия. А щом Ана посегна към члена му и започна ловко да го масажира, Люсиен се отдръпна, напълно сразен.
— Милорд?
— Съжалявам, мила. Нищо няма да се получи. Не и тази вечер. — И никога повече, допълни мислено той. Каквото и удоволствие да бе намирал някога в прегръдките на Ана, от него нямаше и следа.
— Извинете милорд, ако съм сторила нещо, с което да ви отблъсна. Ако ми дадете само малко време… — Тя посегна да го погали отново, но Люсиен й обърна гръб. Слабините му пулсираха болезнено.
— Грешката не е в теб, Ана. Просто съм уморен. — Ана изглеждаше искрено разстроена. Това бе първата й истинска емоция, откакто бе прекрачил прага на дома й. Люсиен облече жакета си, извади шепа монети от джоба и ги остави на скрина в коридора. — Купи си нещо хубаво, за да ме зарадваш следващия път.
Това бе невинна лъжа, защото никога нямаше да има следващ път, но им спестяваше излишни обяснения. На сутринта щеше да се обади на адвоката си, за да й отпусне някаква прилична сума и ще прекрати ангажимента си към нея.
Облекчението, което внезапно почувства, го изненада.
Каза си, че не е заради Катрин. Ана Куентин просто не го привличаше както преди. Трябваше само да посети къщата за удоволствия на мадам Кармен и да намери друга жена.
Застанал на входа на градската си къща, Люсиен стисна гневно зъби. Залъгваше сам себе си. Единствената жена, която желаеше, в момента спеше под неговия покрив. Проблемът бе, че ако я любеше само веднъж, щеше да остане завинаги обвързан с нея.
Катрин Грейсън обаче бе последната жена, която би си избрал за съпруга. Беше олицетворение на всичко онова, което винаги бе избягвал. Няколко нощи на удоволствие не заслужаваха такава цена — да прекара живота си със своенравна малка измамница, която се увличаше по толкова странни неща, че се бе озовала в лудницата.
Жена, готова да разреже мъртво човешко тяло, за да види как работи! Коя би сторила подобно нещо? Коя нормална жена забърква лековити отвари и чете книги за болести и рани от куршум? Каквато и да беше, със сигурност не е неговият тип.
Неговият тип беше мила и покорна съпруга като Алисън Хартман — малко облаче от дантели, което щеше да се подчинява на неговата воля и да му народи куп деца. След по-малко от година щеше отново да е свободен и да си намери друга такава жена. Трябваше само да стои далече от Катрин и скоро всичко щеше да се нареди. Плановете му да се ожени и да създаде наследник несъмнено щяха да се превърнат в реалност.
Да бъде проклет, ако не го стори.
Колко му е да устои на съблазънта на една жена?
От прозореца на своята спалня Уинифред Монтен Девит видя как племенникът й заведе черния си жребец пред конюшнята и подаде юздите на коняря. След кратко пътуване до Лондон се беше върнал още по-потиснат и затворен в себе си отпреди. Всеки ден яздеше неуморно, надзираваше владенията си, посещаваше арендаторите, а вечерите прекарваше в близката кръчма.