Някога бе повярвала, че е влюбена в него. Вероятно все още го смяташе за галантния рицар, какъвто бе в очите й тогава. Натаниел Уитли обаче се бе превърнал в циничен развратник.
Люсиен стоеше в сянката на конюшнята и наблюдаваше как Катрин и конярят препускат през полето към гората. През последните две седмици тя не пропускаше да поязди сутрин независимо от влагата и студения зимен въздух. Миналата нощ бе навалял пухкав бял сняг и следите от конски копита личаха ясно върху леда.
— Оседлай Блейд — нареди Люсиен на Бени Тейлър, който вече вършеше работата си на коняр. — Трябва да отида до селото. Ще хвана прекия път през гората.
— Да, милорд. — Момчето се запъти към жребеца на господаря си. Люсиен не изпускаше от погледа си Катрин, която вече се изгубваше в гората, а червеният й кадифен костюм за езда проблясваше тук-там между дърветата. Вече бе разбрал, че е отлична ездачка и очевидно се наслаждаваше на времето, прекарано извън стените на замъка. Не можеше точно да обясни защо пожела да я последва, но му бе любопитно къде ли отива.
Откакто се върна от Лондон, маркизът старателно избягваше присъствието й. Това обаче се оказа нелека задача. Катрин имаше повече енергия от две жени, взети заедно. Където и да отидеше, неизменно се натъкваше на нея: в салона за закуска, макар че ставаше в неприлично ранен час; в библиотеката, където тя жадно поглъщаше любимите си медицински книги; в оранжерията, където си бе засадила малка лехичка с билки; а сега и тук, в конюшнята.
И всеки път, когато я виждаше, откриваше нещо ново в нея — начинът, по който се разширяваха зениците й, когато го видеше; или как вятърът разпиляваше косите около лицето й; или как мъничкият й бюст се повдигаше под корсета на роклята. Всеки път, когато я срещнеше, страстта му към нея се разрастваше, и все пак бе решен да я игнорира.
Но нямаше как да потисне любопитството си. Поне засега тя беше негова съпруга. Докато не се разделяха, всичко, което тя вършеше го засягаше. В селото имаше доста млади безделници, а той лично бе изпитал силата на страстната й натура. Проклет да беше, ако й позволеше да се занася с някой от тях.
Той последва дирите й в гората, а после и в откритото поле отвъд. Но вместо да се насочат към селото, както бе очаквал, следите й водеха към малко парче земя на запад, което принадлежеше на един от неговите наемници. Когато изкачи хълма, Люсиен видя кобилата й пред варосана колиба с полуразрушен покрив. Юздите бяха в ръцете на коняря й, а Катрин вероятно беше вътре.
Маркизът зачака под прикритието на дърветата. Когато най-после съпругата му излезе, на устните й грееше широка усмивка, а в ръцете си държеше платнена торбичка. Завърза я под седлото си, а конярят й помогна да се качи върху кестенявата си кобила. Тя каза нещо на длъгнестия младеж, който я придружаваше, впи токчетата на обувките си в стремето на коня и препусна стремглаво нагоре по хълма. Конярят напразно се опитваше да я догони.
Двамата очевидно се надбягваха, защото Катрин профуча покрай скривалището му с шеметна скорост. Люсиен не успя да потисне усмивката си. Дочуваше смеха й, отекващ в смълчаната гора. Очевидно съпругата му добре се забавляваше. За миг му се прииска да приеме предизвикателството, отправено към младия коняр, и да препусне диво след нея. Вместо това той обърна коня в обратната посока и се спусна към къщата, за да види какво бе търсила тя там.
Сара Уайтлоун му отвори при първото почукване, а иззад полите й надничаше малко русоляво момиченце. Люсиен я поздрави любезно и веднага попита за Катрин.
— Нейна милост донесе лек за бебето ми — отвърна усмихнато Сара. — Малкият Анди имаше колики цяла седмица, преди да срещна нейна милост на пътеката към селото. Тя е мила жена и ми предложи помощта си.
Люсиен се намръщи.
— Щом е така, в селото има аптека. Защо не потърси лекарство оттам?
— О, сторих го, милорд. Но не помага и струва цели три шилинга. — Тя се засмя и разкри редица развалени зъби. — Но лекът на нейна милост свърши работа. Каза, че имало семе от ангелика, мед и вода. Днес ми донесе още, в случай че потрябва отново.
Люсиен предпочете да премълчи. Слава богу, че проклетото лекарство бе подействало на бебето по-добре, отколкото лекът за Мюриъл Рот.
Люсиен отстъпи от прага.
— Благодаря, мис Уайтлоун. И кажи на Терънс, че ако се нуждае от помощ, за да оправи покрива, веднага ще му изпратя човек.