В този момент се обади единият от мъжете, когото жената бе нарекла Марти.
— Наръгали са го с нож. Нарязали са ръката и гърдите му. Шибани мръсници. — Внезапно младежът се изчерви. — Моля за извинение, милейди.
Катрин чувстваше ледена топка в гърдите си. Тя прикри страха си с гняв.
— Няма нищо. Наистина са такива.
Младият мъж й отправи благодарна усмивка, докато помагаше да положат Люсиен върху бледосиния балдахин на огромното му легло. С разтреперани ръце Катрин разкъса останките от раздраното му палто и едва се овладя при вида на прореза върху мускулестите му гърди.
— Много ли е зле, милейди? — попита русокосата жена, която неспокойно сновеше около голямото легло.
— Раната на гърдите му не е сериозна. — Количеството кръв по ръкава му обаче й говореше, че другата рана е по-обезпокоителна. Катрин развърза временната превръзка, която бяха направили, за да спрат кървенето, и разкъса ръкава му достатъчно, за да види дълбокия прорез в плътта му.
— Ръката му е срязана много дълбоко. Ще трябва да я зашия.
Непознатата жена изви светлите си вежди.
— Сигурна ли сте, че не е по-добре да изчакате лекаря?
— Доктор Фредерик е на два часа път оттук. Кървенето трябва незабавно да се спре, а аз умея да шия рани не по-зле от него.
Русата жена не каза нищо повече, само погледна Катрин с някакво благоговение.
— О, Люсиен! — Ужасена, притиснала устни с ръка, леля Уини нахлу в спалнята. — Нали не е… не е…
Здравото му око внезапно се отвори.
— Уверявам те, че все още не съм напуснал тоя свят. Но може и това да се случи, след като съпругата ми изпробва шивашките си умения върху изтерзаното ми тяло.
— Не говори така — каза предупредително Катрин, — и дори не се опитвай да спориш с мен, Люсиен. Трябва веднага да спрем кървенето и аз мога да го сторя не по-зле от всеки друг.
Може би все пак би опитал да спори, ако не бе зърнал блясъка от сълзи в очите й. Устните му леко се извиха.
— Ако притеснението, което се чете по лицето ти, е насочено към мен, значи нямам друг избор, освен да се съглася.
Смутена, Катрин премигна да преглътне сълзите и избърса и последната влажна следа с опакото на ръката си.
— Тогава да започваме. — Тя се обърна към останалите. — Лельо Уини, ще имам нужда от чантата си. Намира се под леглото в стаята ми. Ще ми трябва също гореща вода, за да почистя раната, и чисти парцали, за да я превържа. Донесете също едно шише бренди. — После насочи вниманието си към другите. — Всички останали ще трябва да напуснат стаята. — Опита се да се усмихне, но беше жалък опит. — Изключително съм благодарна на всички ви, че се погрижихте за съпруга ми. Бих искала да ви платя за притеснението…
— Не, милейди — прекъсна я жената. — Негова светлост е направил предостатъчно за всеки, който живее в селото. Само се погрижете да се изправи на крака.
Катрин кимна.
— Ще направя всичко възможно. Благодаря ви отново.
Оставиха я сама с него. След малко се появи леля Уини, стиснала в ръка скъпоценната чанта с медицински принадлежности. Катрин се зарови в съдържанието й и извади бурканче с ранилист2, за да спре кървенето, а после игла и конец за шева. Намери също мехлем от лайка, цвят от напръстник и бяла коприва, който щеше да предпази раната от изгниване.
В този момент влезе един лакей и донесе леген с вряла вода, шише бренди и поднос с чисти превръзки.
— Лельо Уини, вероятно ще трябва да го държиш.
— О, господи!
Люсиен извиси глас откъм леглото.
— Не се безпокой, няма да се дърпам. Нямам нужда от ничия помощ. — Той се усмихна уморено на леля си. — Може би е по-добре да изчакаш отвън, докато Катрин привърши.
Уини изглеждаше толкова облекчена, че Катрин не настоя. Предположи, че не всеки има нерви да гледа подобни неща.
— Върви — обърна се тя към възрастната жена. — Няма да отнеме много време.
— Е, добре… ако си сигурна, че няма да ти трябвам…
Катрин само кимна. Веднага щом леля Уини излезе от стаята, тя посегна към брендито, наля една чаша и я подаде на Люсиен, който изпразни съдържанието й на един дъх. Тя отново напълни чашата и му я подаде, но съпругът й поклати глава.
— И бездруго пия твърде много, откакто те срещнах.
— Ще облекчи болката — отвърна Катрин, без да обръща внимание на ироничния му тон, но той отново й отказа.
— Всичко ще бъде наред.
Катрин силно се надяваше той да е прав. Тя нареди всичко необходимо върху застлан с чисто парче плат поднос и отново се обърна към него.
— Първо трябва да се отървем от тези мръсни дрехи.
За първи път в очите му проблесна някакъв интерес.