Вече го бе разпитала какво се е случило в таверната и той й отговори, че някакви бандити го нападнали, докато вървял към конюшнята.
— Предполагам, че ги е поблазнил портфейлът ми. Тук повечето хора знаят, че съм маркиз Личфийлд. Сигурно нападателите ми са решили, че като аристократ би трябвало да нося в себе си значителна сума пари.
Седнала до него на леглото, Катрин внимателно почисти раните му и постави чиста превръзка на ръката му. Беше гол до кръста, а чаршафът бе смъкнат ниско на бедрата му. Широките му, мускулести гърди бяха покрити с гъсти къдрави косъмчета и всеки път, когато го погледнеше, Катрин чувстваше приятна топлина да се разлива по тялото й.
— Жената, която те доведе у дома… — пророни нерешително тя, без да откъсва поглед от работата си. — Изглеждаше доста загрижена за теб.
— Така ли?
— Посещаваш таверната доста често. Предполагам, че я познаваш добре.
Едната му вежда се изви въпросително.
— Колко добре имаш предвид?
Лицето й пламна.
— Всъщност това не е моя работа. Просто си помислих… искам да кажа, тя изглеждаше доста разтревожена и… Е, само се запитах…
Люсиен изглеждаше развеселен.
— Ако искаш да знаеш дали съм спал с нея, отговорът е „не“.
Смутена, Катрин извърна очи. Странно, но думите му почти я замаяха от облекчение.
— Както вече ти казах, това не е моя работа. Двамата с теб имаме уговорка и…
— Уговорка? — Сребристи пламъчета проблеснаха в тъмните му очи и погалиха лицето й.
— Да, нещо такова. Точно затова исках да поговорим. Вероятно… след онова, което се случи между нас онази нощ… се чувстваш задължен да останеш обвързан с мен. Аз обаче не мисля така. Все още можем да анулираме брака, както бяхме планирали.
Вместо да е щастлив, Люсиен изглеждаше странно обезпокоен.
— Значи все още желаеш това?
Катрин предполагаше, че точно това желае. Това бе най-разумното решение. Тя го беше принудила да се ожени за нея. Той не я обичаше. Трябваше да му върне свободата.
— Разбира се. — Но самата мисъл предизвикваше остра болка в гърдите й.
Лицето му бе мрачно и навъсено.
— Щом го искаш, така ще стане.
Катрин само кимна с глава. Внезапно гърлото й се стегна, трудно й бе да говори. Нелепо беше да се чувства по този начин, но не можеше да се контролира. Никой от тях не проговори, докато завързваше бялата превръзка на ръката му.
През следващите няколко дни семейният лекар, доктор Фредерик, на няколко пъти дойде да види пациента си, но изглеждаше изключително доволен от нейната работа и я насърчи да продължава. Той предположи, че Люсиен е прокървил веднъж или два пъти, но маркизът поклати отрицателно глава и Катрин тайничко се възгордя. Джейсън и Велвет ги посетиха веднага щом слуховете за нападението достигнаха Карлайл Хол. Двамата с радост откриха, че маркизът бързо се възстановява и скоро отново ще е на крака.
Но макар състоянието му да се подобряваше, едва на сутринта преди Коледа Катрин видя съпруга си навън.
— Нали не си забравила плановете ни да прекараме вечерта с Велвет и Джейсън? — Преди дни й бе споменал, че херцогът и херцогинята ги канят заедно с техни приятели да сложат началото на сезона и да запалят бъдника3 в Карлайл Хол.
— Не съм забравила. Но не смятах, че ще се чувстваш достатъчно добре, за да отидем. — И след последния ни разговор не знаех какви са плановете ти.
— Чувствам се прекрасно. Може би не изглеждам особено привлекателен, но ако двете с Уини можете да понесете разкривената ми физиономия, ще се радвам да ви придружа. — Люсиен се усмихна и дори драскотините по лицето му не можаха да заличат красивите, волеви черти на лицето му. — Отдавна не съм се отдавал на празнично настроение. Вероятно децата на Сенклер ще ни заредят с малко от своя ентусиазъм.
Катрин му се усмихна, а сърцето й сякаш усили ритъма си.
— Звучи интересно. — Години бяха изминали, откакто се бе забавлявала истински на Коледа — откакто починаха майка й и сестра й. Без тях Коледа носеше само тъжни спомени и двамата с баща й се преструваха, че е ден като всички останали. А след смъртта на баща й, когато вуйчо й и братовчедка й се нанесоха в Милфорд Парк, разгулните развлечения на графа само подсилваха натрапчивото усещане за отчаяние и самота.
— Карлайл Хол е съвсем наблизо — казваше в този момент маркизът. — Но ще трябва да тръгнем рано, ако искаме да сварим децата будни.
— Добре. Ще уведомя леля Уини, че искаш да тръгнем по-рано.
Той се усмихна.
— В такъв случай ще се видим малко преди шест часа.
Катрин кимна. Наблюдаваше грациозната му осанка, докато маркизът излизаше от салона, и някаква сладка болка опари сърцето й. Днес изглеждаше някак различен, по-малко враждебен, и приличаше повече на човека, който познаваше, преди да се оженят. В момента, в който маркизът потъна в кабинета си, Катрин се втурна нагоре по стълбите, за да намери Уини и да реши какво ще облече за вечерта.