Люсиен внимателно наблюдаваше новата си съпруга, докато я представяше на малката група приятели, които Джейсън бе поканил: лорд и лейди Балфор, граф и графиня Брайърууд, Уинстън Парминтър, известен лондонски адвокат, и половин дузина други гости.
Катрин вече бе срещала неговия адвокат, Натаниел Уитли, в Касъл Ранинг, и, изглежда, много го харесваше. Граф Хавершам, дядо на херцогинята, я разсмя с истории за приключенията на Велвет и бързо я накара да се отпусне. След това тя сякаш се забавляваше, напълно привикнала с ролята на дама от висшето общество, за която бе родена.
Застанал до Джейсън, Люсиен я гледаше да разговаря с леля Уини и стария граф, докато поглъща огромното количество храна, с която бяха отрупани масите в салона: приятно препечен гъши бифтек, печено телешко, пилешко фрикасе, сьомга със сос от скариди, заешко по флорентински. Имаше също задушени бъбреци и месо в тесто, моркови, ряпа и пащърнак в масло, кюфтенца от мляно месо, сладкиш с мед, захаросани плодове и крем карамел.
Катрин ядеше, сякаш не може да се насити. Люсиен се разстройваше при мисълта за дните, които е прекарала в онази адска дупка, без топла храна и близък човек. Несъзнателно някакво мускулче трепна на челюстта му.
— Красива жена — пророни Джейсън, след като проследи погледа на приятеля си.
— Да, така е. — Особено тази вечер. С пригладена коса и меки тъмни къдрици на тила, Катрин му изглеждаше по-красива от всякога. Тъмночервената кадифена рокля подчертаваше оттенъците на косата й, а малките й гърди образуваха лека издатинка над деколтето и приканваха да бъдат докоснати.
Тялото му болезнено се сви и му напомни колко я желае.
— Откакто живее в замъка, възвърна част от изгубеното си тегло. Лицето й също изглежда румено и свежо. — Маркизът осъзна, че се усмихва при мисълта, че и той е допринесъл за приятното й преобразяване. Обърна се към приятеля си и видя, че Джейсън го наблюдава замислено.
— Е, добре, какво става между вас? Цяла вечер те наблюдавам. Нещо те е променило. Кажи ми какво е то.
Ъгълчетата на устните му се извиха.
— Предположих, че ще се досетиш, че нещо се е случило. Най-после реших да се овладея и да поема нещата в свои ръце. Онова, което се случи в хижата, вече е минало и забравено. Факт е, че вече съм женен мъж. Време е да подредя живота си и точно това смятам да направя.
— Което означава?
— Да го кажа простичко — смятам да я задържа. Катрин продължава да смята, че ще анулираме брака, но аз не съм съгласен.
Джейсън се ухили.
— Значи най-после си започнал да разсъждаваш трезво.
— Може и да е така. Докато се възстановявах от онова спречкване в таверната, имах доста време да размисля. Факт е, че имам нужда от съпруга и няма да отричам, че Катрин ме привлича. Така стигнах до заключението, че тази, за която вече съм женен, ще се справи не по-зле от всяка друга, а вероятно и по-добре от повечето жени. Както ти каза, тя е силна и интелигентна. Произхожда от благородническо семейство. Накратко, струва ми се изгодна партия и вярвам, че ще стане добра майка за децата ни. А след тази вечер, когато я видях как се държи с Алекс и Мери, се чувствам още по-уверен.
— А какво ще кажеш за нейните интереси, които ти не одобряваш?
Люсиен вдигна рамене.
— Разбира се, ще трябва да се откаже от странните си занимания. Във всички случаи, след като роди дете, ще забрави за тези глупости и ще започне да се държи като прилична съпруга. Време е да се сдобия с наследник и смятам да се заловя с тази задача.
Джейсън сякаш имаше известни съмнения, но не ги сподели с приятеля си.
— А ако Катрин все още иска да анулира брака, как смяташ да я убедиш в противното?
Погледът на Люсиен отново се закова върху съпругата му, която се смееше на думите на лорд Хавершам.
— Не смятам да я убеждавам. Възнамерявам да я прелъстя.
Джейсън се изсмя на глас и едва не разля чашата пенливо вино, която държеше в огромната си лапа.
— Приятелю, ти не преставаш да ме изумяваш. Няма ли да е по-лесно просто да й кажеш, че не искаш да прекъсваш брака?
— Може и да е… ако бях напълно сигурен, че тя ще се съгласи. И понеже не съм, ще трябва да го постигна по моя си начин.
Джейсън плъзна поглед към Катрин, която сега се забавляваше с неговата съпруга и децата им.
— Може и да си прав. Няма смисъл да поемаш излишен риск.
Точно така, каза си мислено Люсиен. Катрин щеше да стане негова, и то скоро. Искаше я до себе си в леглото, искаше да започне оттам, където бе свършил първия път, когато правиха любов. Всеки път, когато я погледнеше, се спомняше страстните й движения под тялото си и онзи тесен проход между краката й, който го поглъщаше толкова сладко.