Кокалестата ръка на жената се зарови в платнената торба, която носеше, и накрая намери малко глинено канче със затворен капак.
— Това е за вас. Малко от най-хубавите ми сливи. И пак благодаря.
— Винаги сте добре дошла, мисис Финч. Желая ви приятен ден. — Катрин затвори вратата с доволна въздишка и отново се наведе над книгата, която я занимаваше в момента — средновековни народни лекове от провинция Съсекс. Велвет бе открила дебелия том в библиотеката в Карлайл Хол и й я изпрати като коледен подарък.
Тъкмо се бе настанила удобно в старото кожено кресло пред камината, когато вратата се отвори с трясък и вътре връхлетя самият маркиз. Катрин подскочи и се изправи толкова припряно, че книгата се стовари шумно на пода. За миг тя погледна пожълтелите страници на старинния ръкопис, но не посегна да го вдигне. Отметна глава назад и впери поглед в тъмните, вещаещи буря очи на съпруга си.
Челюстта му потрепваше, а устните му бяха гневно присвити. Погледът му се плъзна по стъклениците върху тясната масичка до стената, по малките глинени саксийки, където Катрин бе насадила билки. На тавана в замъка бе открила разклатена дървена маса и бе помолила бъчваря да я постегне и да отреже ниско краката й. Сега й служеше като кушетка за прегледи.
Колибата беше чистичка и затоплена от пламъците на камината и от килимите, които беше купила от един амбулантен търговец в селото. Всяко свободно пространство бе отрупано с купища книги, повечето от библиотеката на маркиза в замъка. Катрин потръпна, когато погледът му сякаш разпозна няколко заглавия. После очите му отново се спряха върху нея.
— Може би паметта ми изневерява, но доколкото си спомням, когато ми поиска разрешение да използваш това място, отговорът ми беше не.
Катрин преглътна и сведе очи.
— Съзнавам, че пренебрегнах желанието ти, но…
— Пренебрегнала си желанието ми? Това ли е мекият начин да кажеш, че не се подчини на заповедите ми и че правиш онова, което си си наумила?
Тя прехапа долната си устна, за да не види маркизът, че трепери. Този човек изглеждаше опасен, когато се ядоса.
— Колибата и бездруго не се използваше, а аз имах нужда от място, където да работя. Надявах се да одобриш идеята ми. Но след като ми отказа, не ми остана друг избор.
— Ти така ли виждаш нещата? Че не си имала друг избор, освен да престъпиш волята ми? — Той стисна зъби толкова ожесточено, че челюстта му видимо се очерта. Катрин трябваше да призове цялата си воля, за да не се обърне и да избяга.
Потисна порива си и вирна брадичка.
— Аз съм твоя съпруга — поне засега. Реших, че това ми дава известни права.
Очите му пробягаха по лицето й — горещи, проницателни очи, които опариха кожата й.
— Поне за това, мадам, сте напълно права. Вие определено сте моя съпруга. — Със зловещо изражение той пристъпи към нея. — Единствената грешка, която допуснах, е че не ви накарах напълно да осъзнаете този факт. Мисля, че е крайно време да се поправя.
Катрин си пое дълбоко дъх, когато Люсиен сграбчи раменете й и я притисна плътно към себе си. Устните му се впиха в нейните и за миг тя просто стоеше и попиваше топлината на устните му, горещия пламък на езика му. Ръцете му се сключиха около нея и я притеглиха още по-плътно към тялото му, за да почувства силата на подлудяващата му възбуда.
Изненадата й се смени с безпокойство, когато нещо неуловимо се промени в поведението му. Дланите му обгърнаха пламенно лицето й, а от гърлото му се изтръгна задавен стон. Целувката му стана нежна, съблазнителна и изискваща. Вкуси ъгълчетата на устните й, а езикът му като копринен конец се плъзна по долната й устна. Кожата й настръхна и някаква гореща топка се търкулна в стомаха й. Бавната, ленива целувка отново стана жарка и изискваща, а Катрин му отговори с нарастващо нетърпение, неспособна да потисне порива на сгорещеното си тяло.
Несъзнателно ръцете й се плъзнаха по реверите на дрехата му и обгърнаха врата му, а краката й омекнаха в коленете. Той явно го почувства, защото я отпусна назад, докато гърбът й опря в стената. Още една влажна, гореща целувка, и Катрин простена мъчително. Люсиен вкусваше нежната кожа на врата й, чувствителните крайчета на ушите й, а ръцете му се заловиха с копчетата на памучната й рокля. Вперил в нея нетрепващите си тъмни очи, той една по една извади фибите от косите й. Катрин почувства тежки кичури коса да се разпиляват по раменете й.
— Господи… Катрин. — Люсиен зарови пръсти в уханните кичури и отметна главата й назад. После я целуна. Езикът му с лекота превземаше устата й и я омайваше в безумен ритъм. Катрин му отвърна със същата ожесточена страст. Тялото й тръпнеше — горещо, замаяно и слабо пред мъжката му сила.