— Мислиш, че всичко е било изцяло умишлено? Че е искал да създаде суматоха?
— Като се замисли човек — рече Страйк, — това не е лош бизнес план за егоистичен и дебелокож човек, чиито книги почти не са се продавали. Раздухай възможно по-голям скандал, посей слухове из цял Лондон по повод романа, придружени със заплахи за съдебни искове, притесни достатъчно много хора… после изчезни някъде, където призовкарите няма да те открият, и преди някой да успее да те спре, издай го в електронен вариант.
— Но той е побеснял, когато Елизабет Тасъл му казала, че няма шанс да бъде публикуван.
— Дали? — продума замислено Страйк. — Или само се е преструвал? Не я ли е подтиквал да го прочете, защото се е готвел да инсценира голяма публична кавга? По всичко личи, че е бил краен ексхибиционист. Може всичко да е било част от пропагандна кампания. Според него „Роупър — Чард“ не са рекламирали достатъчно творбите му, чух го от Лионора.
— Значи според теб е планирал предварително да изфучи ядосан от ресторанта, когато се е срещнал с Елизабет Тасъл?
— Може би.
Слънцето вече напълно бе изгряло и заскрежените върхове на дърветата заблестяха.
— И е получил каквото е искал, не мислиш ли? — каза Страйк, примижал срещу отблясъците от искрящия лед върху предното стъкло. — Не би могъл да организира по-широка публичност за романа си. Жалко, че не доживя да види себе си в новините на Би Би Си. — И после измърмори под носа си: — О, по дяволите.
— Какво има?
— Изядох всичките бисквити… прощавай — каза разкаян Страйк.
— Няма нищо — отвърна му развеселена Робин. — Аз закусих.
— Аз пък не — довери й Страйк.
Антипатията му към темата за крака се бе разтворила в топлото кафе, в разговора им и в практичната й грижа за неговите удобства.
— Не можах да си сложа проклетата протеза. Коляното ми е адски подуто, ще трябва да ида на лекар. Отне ми цяла вечност да се приготвя.
Тя се бе досетила вече, но оцени готовността му да сподели.
Минаха покрай голф игрище с флагчета, стърчащи върху обширни акри от мека белота и пълни с вода чакълести ями с техния метален блясък на зимната светлина. Когато наближиха Суиндън, телефонът на Страйк иззвъня. Погледна номера (отчасти очакваше повторно обаждане от Нина Ласелс) и видя, че е Илса, някогашната му съученичка. Обзе го лошо предчувствие, като установи, че е пропуснал обаждане от Лионора Куин в шест и половина — вероятно се бе борил с патериците си по Чаринг Крос Роуд.
— Илса, здравей. Какво става?
— Ами много неща — отговори тя.
Гласът й звучеше метално и някъде отдалече. Той се досети, че е в колата си.
— Лионора Куин обади ли ти се в сряда?
— Да, срещнахме се следобеда — отвърна му. — Току-що отново говорих с нея. Търсила те сутринта и не могла да се свърже.
— Да, тръгнах рано от къщи и съм я пропуснал.
— Имам разрешението й да ти кажа…
— Какво се е случило?
— Прибрали са я за разпит. В момента пътувам към участъка.
— По дяволите — изруга Страйк. — По дяволите. Какво имат срещу нея?
— Тя ми каза, че открили снимки в спалнята им с Куин. Очевидно той обичал да бъде връзван, а също и да бъде сниман в това положение — съобщи Илса спокойно, но с иронична нотка в гласа. — Разправяше ми го, сякаш говореше за градинарство.
Той чуваше глухия шум на движението в Централен Лондон. Тук, на магистралата, най-силните звуци бяха съскането на чистачките, ритмичното ръмжене на мощния двигател и от време на време изфучаването на изпреварващи ги коли, управлявани от явно безразсъдни шофьори с оглед на навяващия сняг.
— Човек би помислил, че ще й стигне умът да се отърве от снимките — отбеляза Страйк.
— Ще се престоря, че не съм чула това ти предложение за унищожаване на доказателства — престорено строго изрече Илса.
— Тези снимки не са никакво шибано доказателство — възрази Страйк. — Боже мой, то се знае, че тия двамата са правили извратен секс, как иначе Лионора би задържала мъж като Куин? Умът на Анстис е прекалено праволинеен, това е проблемът; смята, че всичко освен мисионерската поза е доказателство за престъпни тенденции.
— Откъде знаеш за сексуалните навици на водещия следствието? — попита развеселена Илса.
— Той е човекът, когото издърпах отзад в онзи автомобил в Афганистан — поясни Страйк.
— О — изрече Илса.