— Решил е, че Лионора е извършителката. Но мръсните снимки са всичко, с което разполагат…
— Не са. Ти знаеше ли, че семейство Куин са имали заключен шкаф?
Страйк се напрегна, внезапно разтревожен. Възможно ли бе да е грешил, и то много?
— Е, знаеше ли?
— Какво са намерили там? — попита Страйк, изоставил безгрижния тон. — Да не би червата?
— Какво каза? Счу ми се „да не би червата“!
— Какво са намерили? — коригира се Страйк.
— Не знам, но вероятно ще разбера, като отида там.
— Тя нали не е арестувана?
— Повикана е само за разпит, но са сигурни, че е тя, личи си. А според мен Лионора не съзнава колко сериозни стават нещата. Когато ми позвъни, говореше само как дъщеря й останала у съседката, как дъщеря й се разстроила…
— Дъщерята е на двайсет и четири години и има проблеми със заучаването.
— О — промълви Илса. — Тъжно… Слушай, почти стигнах, трябва да затварям.
— Дръж ме в течение.
— Не очаквай нищо скоро. Имам чувството, че доста ще се позабавим.
— По дяволите — каза отново Страйк, като затвори.
— Какво се е случило?
Огромна цистерна напусна бавната лента, за да изпревари хонда сивик със знак „Бебе в колата“ на задното стъкло. Страйк наблюдаваше корпуса й, подобен на гигантски сребрист куршум, да ускорява по заледеното платно и отбеляза с неизречено одобрение, че Робин намали и остави по-голяма спирачна дистанция.
— От полицията са прибрали Лионора за разпит.
Робин ахна.
— Открили снимки с Куин, вързан в спалнята им, и нещо друго в заключен шкаф, но Илса не знаеше какво…
На Страйк му се бе случвало и преди. Този мигновен преход от спокойствие към бедствие. Забавянето на времето. Напрягането и крещенето на всички сетива.
Цистерната поднесе и се изви под остър ъгъл.
Той се чу да изкрещява „СПИРАЧКА!“, защото това бе сторил последния път, когато се опита да отбута смъртта…
Ала Робин натисна педала за газта. Колата с рев се устреми напред. Нямаше място за минаване. Камионът се килна на една страна върху заледения път и се завъртя; хондата сивик го удари, преобърна се на покрив и се хлъзна встрани по платното; голф и мерцедес се блъснаха един в друг и блокирани заедно, полетяха към кабината на цистерната…
Носеха се към крайпътната канавка. Робин мина на сантиметри покрай преобърнатата хонда сивик. Страйк сграбчи дръжката на вратата, когато ленд крузърът заподскача с висока скорост по неравната земя — задната част на цистерната се завърташе смъртоносно към тях, ала те се движеха толкова бързо, че ги пропусна на косъм — силно подскачане, главата на Страйк се удари в тавана и ето че с обратен волан се върнаха отново на платното от другата страна на мелето, незасегнати.
— Мамичката му…
Тя най-сетне натисна спирачка при пълен контрол над колата и спря на твърдия банкет, а лицето й бе бяло като снега, трупащ се върху предното стъкло.
— В онази хонда сивик имаше дете.
И преди да е успял да каже още нещо, тя вече бе слязла и тръшнала вратата зад гърба си. Той се наведе към задната седалка в опит да вземе патериците си. Никога не бе усещал по-остро своята инвалидност. Тъкмо бе успял да придърпа патериците до себе си, когато чу сирени. Погледна с примижали очи през задното стъкло и зърна далечното проблясване на синя светлина. Полицията вече бе дошла. А той беше еднокрако и ненужно усложнение. Изруга и метна патериците обратно.
Робин се върна в колата десет минути по-късно.
— Няма страшно — изрече задъхано. — Момченцето е добре, било е в детска седалка. Шофьорът на камиона е окървавен, но в съзнание…
— А ти добре ли си?
— Да, нищо ми няма. Само се уплаших да не видя мъртво дете.
— Ами хубаво тогава — каза Страйк и пое дълбоко дъх. — Къде си се научила да шофираш така, дявол го взел?
— Изкарах няколко курса за напреднали — сви рамене Робин и отметна мократа коса от очите си.
Страйк се втренчи в нея.
— Кога е било това?
— Скоро след като напуснах университета. Бях… Преживявах трудно време и не излизах много. Беше идея на татко. Винаги съм обичала колите. Беше нещо, с което да се занимавам — каза тя, като закопча колана си и включи двигателя. — Понякога, когато си отивам у дома, ходя във фермата да се упражнявам. Чичо ми има широк празен терен, където ме пуска да карам.