От друга страна, може би издателят знаеше нещо за изчезналия Оуен Куин, което бе нетърпелив да сподели със Страйк, но пък бе необяснимо защо в такъв случай бе отказал да го съобщи на съпругата на Куин.
Втория ангажимент Робин бе записала под този с Фишър:
Четвъртък, 18 ноември, 18:30 ч., „Кингс Армс“,
Роупъл стрийт 25, SE1
Страйк знаеше защо бе упоменала и датата: този път беше решена — дали беше третият, или четвъртият им опит? — той и годеникът й най-сетне да се срещнат и запознаят.
На непознатия счетоводител сигурно не му се вярваше, но Страйк бе благодарен за самото съществуване на Матю и за пръстена със сапфири и диамант, който искреше на средния пръст на Робин. Матю май беше пълен дръвник (Робин дори не подозираше колко точно си спомня Страйк всяка забележка, подхвърляна от нея по повод годеника й), ала поставяше полезна бариера между Страйк и момичето, което иначе би могло да наруши равновесието му.
Страйк не бе успял да се опази от топли чувства към Робин, която бе останала редом с него в най-трудните му мигове и му бе помогнала да обърне съдбата си в своя полза; нито, при положение че притежаваше нормално зрение, можеше да избегне факта, че тя е жена с великолепна външност. Той гледаше на годежа й като на способ за спиране на тънка, но непрестанна струя течение, която би могла, ако не бъде овладяна, да бликне по-силно и да смути душевния му комфорт. Страйк вярваше, че се възстановява след дълга и бурна връзка, приключила, както бе и започнала — с лъжи. Нямаше никакво желание да променя статуса си на необвързан, защото му носеше спокойствие и удобство, и успешно бе избягвал в продължение на месеци всякакви емоционални обвързвания въпреки опитите на сестра му Луси да го запознава с жени, дето му звучаха като отчаяни нещастници от сайт за запознанства.
Разбира се, възможно беше, след като Матю и Робин се оженеха, Матю да се възползва от засилените си позиции, за да убеди съпругата си да напусне работата, която несъмнено той не одобряваше за нея (Страйк правилно бе интерпретирал колебанията и уклончивостта на Робин по този въпрос). Ала Страйк бе убеден, че Робин би му казала, ако датата за сватба вече бе определена, така че засега той приемаше подобна опасност за далечна.
След още една огромна прозявка сгъна вестника и го метна върху стола, като насочи вниманието си към телевизионните новини. Единственото лично разточителство, което си бе позволил, откакто се нанесе в мъничката мансарда, беше сателитната телевизия. Малкият му портативен телевизор сега беше поставен върху приемник „Скай“ и картината, вече независима от паянтовата стайна антена, беше ярка и контрастна, а не на снежинки. Кенет Кларк, секретарят по правосъдието, обявяваше планове за съкращаване на триста и петдесет милиона лири от бюджета за правна помощ. Страйк гледаше през мъглата на умората си как руменият шкембест мъж обясняваше пред Парламента, че желанието му е „хората да се откажат да прибягват до адвокати при всеки проблем, а вместо това да бъдат насърчени да търсят по-подходящи методи за разрешаване на споровете“.
То се знае, имаше предвид, че бедните би трябвало да се простят с юридическите услуги. Такива като средния клиент на Страйк щяха да продължат да използват скъпоплатени адвокати. Повечето от работата му напоследък идваше от настроени подозрително богаташи, дето все някой ги прекарваше. От него идеше информацията, която захранваше сръчните им адвокати и им помагаше да спечелят за клиентите си по-изгодни споразумения при отровните бракоразводни дела и бизнес спорове. Постоянният поток състоятелни клиенти предаваха името му на също такива като тях мъже и жени с отегчително сходни проблеми; това бе наградата за отличилия се в неговата професия и ако работата често биваше монотонна, от друга страна пък бе доходна.
Когато новините свършиха, той с мъка се надигна от леглото, вдигна остатъците храна от стола и сковано отиде до малкия кухненски бокс, за да измие всичко. Никога не запускаше тези си задължения: навиците за самоуважение, усвоени в армията, не бяха изоставени и при най-крайната му бедност, нито пък изцяло се дължаха на военното му обучение. От момче беше спретнат и прибран, подражаваше на чичо си Тед, чиято привързаност към реда, бил той в кутията му за инструменти или в хангара за лодката му, остро контрастираше с хаоса, заобикалящ Леда, майката на Страйк.